автор: BlackCat

Изтъня ти небето - до скъсване,
претворено във нежива плоскост.
Едно утро, внезапно възкръснало,
наранява очите ти остро.
И сега търсиш ярко знамение,
че преминал си вече предела.
Не допускаш до своето зрение
всички волни пространства над тебе.
Гордо рееш се - ниско са другите.
Дръзновен покоряваш... следите си.
Докато някой ден се пробудиш,
изненадан от сенки на птици.