автор: magrathea

Тиктакане.
Махалото се люшка сънено. И настроението ми - с него. От началото до края на една секунда, пълна с непреодолим копнеж и пълна апатия.
Контрастите се сливат в баланс. Оплитат се, борят се за надмощие, някъде в пространството зад зениците на немигащите очи, следящи махалото.
Медитация?
Просто съсредоточаване. Или е нужно в името на някаква мимолетна сензация да използваме по-сложна дума?
Медитация. Душата, отпусната, студена, е притисната в лотос. Малко насила, но осъзнато. Момент на вътрешна непоклатимост и външна нестабилност - тялото е побързало да възприеме позата на душата.
Малко неразумно. Неосъзнато.
Тялото се стоварва тежко върху отлитащия момент. Махалото отчита мига колебливо, но точно. И продължава нататък.
Забързва се. Изглежда ей-сега ще отлети.
Мускулите, разтегнати, еластично се оплакват. Тяло? То уморено мълчи. Душата е запратена в ъгъла- нелепо чака нетърпение.
Ще отлети ли?
Тиктакането ще трябва да продължи.