автор: oranjevo

искаш да пропъдиш и последния пейзаж пред многобройните си прозорци
единствения останал пейзаж от добросъвестни лози
от които си изстисквал всички мисли напукали устните ти
и си разбрал от къде са излизали думите и неспирният вятър
и въпреки че нищо не може да бъде свършено в едно не-свършване
всичко сякаш замръзва когато придобиваш обичайния си израз на
мълчалив събеседник който е казал всичко и накрая на мислите си
просто затваря вратата