автор: pawleta

Знаеш ли...
исках да ти кажа нещо,
но няма значение
не е спешно
поне за сега
пък и все едно,
по-добре е така
все пак ми се искаше...
въпреки, че не е жизнено важно за теб
или пък ще ми тежи в несподеленост.
Май беше важно
в същността и силата си.
Не помня,
беше нещо истинско
защото се събра в сълза
търкулна се в прахта
от суетата на ежедневието, егото
и безразличието.