автор: Tarantula

eдва те съхраних за спомена
от всичките пространства
на вратите ми

тесни
криви
очакващи
от ъгъла в окото си
бродиран
неонов
спектакъл
анонимни
кристалчета
опитност
от месеците по лицата
забързани
тежки
търкалящи
върволица за ноти неписани
от собствената си сгъстеност
до точка на убоден миг

не се завръщай
за да останеш