автор: osi4kata

Изпитвам странното усещане
за ням покой и за безветрие.
Дали съм стигнала до Рая?

Няма тъга,
бодежите в сърцето
престанаха. Да... Най-накрая.

Обичам хората еднакво
и съм напълно неранима.
Заключих в старата си ракла
онези писъмца във рима,
написани и неизпратени,
и много често безадресни.
Душата сгънах - леко грапава
и й запалих осем свещи.
Забравих малките си тайни,
та... няма изповед да има.
Изглеждам мъртва...
Кой ли знае...
Ако съм мъртва -
погреби ме.