автор: apo

Защо потапяш чувствата си в огъня?
Защо погубваш своите мечти?
Нима не знаеш че разчупваш себе си,
нима не виждаш как боли.

Сърцето твое тъне в мрака
проклет да бъде твоят страх.
Копнежът силен, сърцето слабо
съсипаха се чувствата ти в прах.

И само времето е твой бранител
И само той ще бъде с теб сега
И вие двамата вървите криво
кат сиромах се лутате в света.

Не виждаш жалката си участ,
която сам сами я изкова
Не виждаш как сърцето ти замира
пропито от твойта жалка простота.

Замираш бавно, полумъртъв си
и всичко тъне в тъга.
Обаче ти пропит от злоба си
не вникваш в свойта грозота.

Умря, заврял се в батака,
а времето те изостави след това.
Загина в мрак,
загина в страх,
и чувствата ги няма и сега.