автор: RIMOZA

Посвещавам на ... тя си знае ! ( Л )

Последен лятен дъжд вали,
сърцето трепетно шепти,
поспри любов за миг при мен,
върни се слънце в моя ден ...!
Не си отивай, още ти е рано,
виж как блести усмивката ми само,
косите ми копринени копнеят,
в тях жадни устни влюбено да пеят.
Недей да бързаш, моля те, ела ,
да те прегърна за последен път,
и огънят на две преплетени тела,
да сгрее есенния, неизбежен кръстопът.