автор: plamen

(От стихосбирката "Зовът на джунглата")

Пръхтяха в оня вир хипопотамите,
когато с теб се срещахме привечер,
отмерват времето, уви, там-тами,
а ти отдавна си от мен далече...

Промъквахме се, зорко се озъртахме
за леопарди, лъвове... Но вече
тя, любовта, ни сгряваше отвътре...
А ти отдавна си от мен далече...

О, помня, помня шепота на джунглата,
сподавеният вик на шимпанзето,
откраднитите ласки, ах, целувките...
Но ти отдавна си от мен далече...

Ти, син на вожд на племе, благородник,
а моят род е селски... Ех, човеци,
дори от крокодили сте по-злобни...
И ти отдавна си от мен далече...

Ах, оня боабаб, в чиято сянка
аз тръпнех, африканска Жулиета...
Но ти замина в своята Ботствана!
И днес от мен си толкова далече...

Да, моят дух е сила! Не поех отрова,
отхвърлих аз Монтеки, Капулети,
превърнах любовта в изящно слово,
и по-добре ти стой от мен далече!

Не си достоен, ах, нима измамен е,
за теб зова на джунглата, човече...
И ето, пак пръхтят хипопотамите...
Ах, ти отдавна си от мен далече...


-------
Бел.ред. С тази пленителна любовна балада, известна преди като текст на популярна песен, изпълнявана в съпровод на там-там и/или тарабука (впрочем, вече е факт и CD, където участва и симфоничен оркестър!), г-жа Н'Комо сякаш ни е "открехнала" една тайна от своята драматична младост. Уви, точните обстоятелства, превърнали се в сюжет на творбата, не са напълно изяснени - от една страна, г-жа Н'Комо, позната иначе със своята отзивчивост към медиите, винаги е отбягвала да отговори на настойчивите въпроси на журналистите в тази посока. От друга страна, очевидно е, че всепризнат майстор на Словото като "африканската Халтенбрунер", умишлено или не, винаги е състояние да "замъгли" конкретиката, да я скрие зад по-универсални, общочовешки идеи и послания...
И все пак, драги читателю, някои биографи и изследователи твърдят, че в основата на тази балада наистина стои действителен случай - вж. по въпроса Сър Милър Младши. Халтебрунер и Н'Комо (Сравнително литературознание). Херманщат, 2001, с. 23-56, както и някои интересни мнения на изтъкнати литературоведи, критици и ценители в сайта www.bwana_n'коmo's world.com (само в рубриките с платен достъп!). Допуска се, че като студентка в един от известните университети в Централна Африка, младата госпожица Н'Кваме (моминската й фамилия, която по-късно тя заменя с тази на своя съпруг, покойният г-н Н'Комо - както е известно, най-разгорещеният африкански изследовател на ледения контитент Антарктида) наистина е имала кратък, но бурен роман със знатен младеж от Ботствана. Името му, естествено, се пази в тайна, а и алюзиите с безсмъртната пиеса на Шекспир навярно дават отговор на въпроса защо тази, очевидно силна връзка е приключила толкова тъжно, уви... Селското потекло на г-жа Н'Комо се е превърнало в непреодолима социална, не, по-скоро ментална бариера за един малодушен квази-благородник... И, действително, драги читателю, нима селското потекло е минус, напротив - за поезията то не е никакъв пасив, по-скоро то е една живителна връзка с традицията, с тайнствените недра на Духа, с плодородната почва на истинското слово!
И все пак, не може да не отбележим, че от тази великолепна творба като могъщ планински поток, извиращ нейде от задоблачните висини на Килиманджаро, струи духовната сила на гордата дъщеря на Черния континент ... И несъмнено са прави, да, дълбоко прави са онези интелектуалци (наистина "от цялата планета"!), които с основание сравняват г-жа Н'Комо с нейната духовна учителка, нещо повече, с нейната, извън всякакво съмнение, духовна посестрима Юдит Халтенбрунер, ах, колко са прави...