автор: sljapata

(към себе си)

Не се опитвай ти от кръста да ме сваляш,
на който вчера сам ме прикова -
ще се изцапаш и ще си белязан,
и ще те сочат с пръст, и камък във ръка.

Недей докосва раните ми с устни-
ще заздравеят… в лошо време ще боли…
Не медени, а кървави ще капят
сълзите ми! О, моля те, върви!

Ти името ми не изричай вече,
че някой чул те нявга в мен да се кълнеш
ще те отмине без да те познае
и ще проклина: "Този е лъжец!"

Недей се скита из тълпата да ме търсиш,
че току виж си срещнал моята душа
и стиснала очите ти в скръбта си
открадвайки те, ще познаеш лудостта …

Не искай прошка да ти давам,
защото грях не е това -
на кръст душите земни да разпъваш,
а само свойта собствена душа.