автор: Shureja

ПЛЬОК!

-Аааааааааааааа! Не! Тая няма да стане, бабо!
ПЛЬОК!!

-Не, не! Заеби! Няма да вляза в тоя курник! Не и в тоя! Помниш ли миналия път? Аз ти казах, че ония кокошки не носят. Винаги надушвам от 100 метра когато някои кокошки не носят! Кокошки които не носят не стават за ядене! Т`ва е истина стара колкото света, о моя скъпа бабо-капка! Кръвта им е кисела! `Сички ялови женски имат кисела кръв! Не знам защо е така, но че е така - така е!`Ма ти: ПЛЬОК!, та ПЛЬОК!!. Добре де - ПЛЬОК! И к`во?`Кво се случи?

ПЛЬОК!

-ПЛЬОК! я! За малко да ме докопат дворните кучета! Ама като те слушам - така ми се пада!

ПЛЬОК!!!!!!!!!

-Знам, разбира се! Знам! Знам повече неща, отколкото предполагаш, че знам! Ти си си ПЛЬОК!аш там на топло в ума ми: ПЛЬОК!, ПЛЬОК!, ПЛЬОК!!. Едно си баба знае - едно си бае! Но питам се, какво ще правиш, ако недай си боже, нещо `земе че се случи с мене? Ей тъй, че `зема да се гътна? Тогаз това твое ПЛЬОК! ще го разправяш само на росата по тревата!

ПЛЬОК! ПЛЬОК!!!

-Така стана,`щото те слушам! Бе кой слуша старата си баба? Още повече когато е като тебе - обикновена водна капка! Заради теб щяха да ме хванат! Заради теб! Срам и позор! Върви обяснявай после, че баба ти е виновна, че си влязъл в курник, дето има само ялови кокошки, и дето едва не си станал мърцина! Никой себеуважаващ се пор не би нахлул в такъв курник! Никой, който е нормален! Ама аз съм си виновен...

ПЛЬОК!!!!!!

-Добре де! Добре! Няма нужда да ставаш цинична!`Се пак си женска, не ти отива някак...

ПЛЬОК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

-Може и такъв да съм, но `се ми се струва, че е редно, когато някой умре, просто да си умре, да стане НИЩО, а не да се превръща във водна капка,която да ПЛЬОК!а в мозъка на собствения му внук. Ако пък толкова ти се е дощяло да се прераждаш, защо не стана дъхаво градинско цвете, например, или вековен планински бор, или гигантска гъба-сърнела, или досадна конска муха (последното най-щеше да ти отива на нрава, бабо!). Освен това, като си капка която се е изляла в нещастния ми мозък, защо дявол да го вземе, ми ПЛЬОК!аш, а не ми КАП!еш? като всички нормални капки? Аз съм чувал, чувал съм какви звуци издават дъждовните капки, капките от капчуците, когато ледът вземе да се топи, чувал съм, бабо! Те правят КАП! а ти правиш ПЛЬОК! Това е,защото си толкова опърничава, че ако се беше преродила в пчела след смъртта си, нямаше да правиш БЗЗЗЗЗЗЗ! ами ПРРРРРР!, както никоя пчела не прави! Такава си ти, бабо! Такава си беше приживе, такава си и остана, нищо че сега си само една водна капка в мозъка ми!

ПЛЬОК! ПЛЬОК!! ПЛЬОК!!!

-Е, сигурно си права... Какво ли разбирам аз, един клет пор с баба-капка в главата!

ПЛЬОК!

-Да, така е! Точно така! Само, дето, откакто стана капка, гласът ти постоянно ми ПЛЬОК!а из гънките на мозъка и ми пречи да се съсредоточа. А за един среднощен ловец, какъвто е всеки истински пор, съсредоточаването е най-важното условие за да бъде сит и жив! Среднощния лов си има строги правила и ти добре знаеш това, от времето когато самата беше пор: първом трябва да разбереш накъде духа вятъра за да не отнесе острата ти миризма до носовете на дворните кучета; после трябва да бъдеш толкова тих, че нито същите тея кучета нито обитателите на курника да те чуят; трябва, след туй, да разровиш чевръсто пръстта под оградата и да се шмугнеш в курника без да събуждаш кокошките; тогава, докато те още спят, трябва една по една да им прегризеш гърлата, на всички, за да не вдигат шум ако случайно се разбудят, въпреки че ще можеш да изсмучеш кръвта най-много на две-три; после на излизане ще се наложи да поразшириш входната дупка, защото стомахът ти ще бъде подут от гъстата кокошата кръв; накрая, пак тъй предпазливо, ще трябва да си плюеш на петите... Ей така се ловува - съсредоточено и целенасочено! Така ловувам и аз, или поне се опитвам, но какво става в главата ми в този върхов момент на съсредоточие? ПЛЬОК!, ПЛЬОК!, ПЛЬОК!, ПЛЬОК! Това си ти, мила бабо! Ти! Не сприраш да бърбориш, да ме тормозиш, да ме обиждаш, да ме наставляваш като някакво порче-сукалче, тровиш ме, тровиш ме ти с това твое ПЛЬОК!ане! Изпитвам страшни болки понякога от него, от тебе... Време е да излезеш от главата ми, о моя бабо-капка, мъчителке моя! Време е да се изтечеш от очите ми като сълза, да се отрониш от ушите ми като съсухрена ушна кал... Махни се! Поне спри с това ПЛЬОК! ПЛЬОК!, поне опитай с КАП! КАП!, както всички нормални капки по тоя изтичащ свят! Ужасна си , бабо! Мъчиш ме така, сякаш си дворно куче което ме стиска между зъбите си! Ако беше още във вида си на пор, щях без колебание да ти прегриза гърлото и да изпия сладката ти кръв(такава е, сигурен съм - ти беше твърде плодна!) след което щях да зария трупа ти поне на 30 см. под земята, за да не можеш да се преродиш като водна капка в главата ми, не и в мойта, по добре в главата на някой земен червей, само че щеше да ти бъде скучно там, бабо, червеите нямат много ум! Така щях да сторя, признавам си, колкото и ужасно да звучи такова признание пред собствената ти баба!
Какво? Какво ми казваш?...Оох... Пак ме заболя главата! Не те чувам добре. Говори по-високо!

ПЛЬОК!