автор: Bathory

Прилежно изгладих старите,
измачкани мисли.
От вехтия скрин на душата
извадих прашни желания -
изтупани вече са, чисти.

Студената пепел на
отдавна изстинали чувства,
загребах със шепи.
После по вятъра пуснах.

Захвърлени в ъгъла,
обгорели до въглен
стаени копнежи,
боядисах във бяло.

Чисто е... Тихо... Стерилно...
Като в морга.