автор: TheMask

Без заглавие

Във стаята тъй сам стоиш.
И себе си ли слушаш ?
Аз зная: ти сега не спиш,
и дишаш, но не дишаш.

Защо угасна светлината?
Не се страхувай !
Аз твоят Час забравен съм,
и чукам в теб. Пусни ме.

И знам, бълнуваш и сега,
непримирим, метежен !
Но все едно във теб ще дойда,
приятелю мой нежен...

Не се страхувай, а помни ме !
Тъй млад ти беше.
На коня бял препусна лудо,
лицето ти пламтеше.

И полетя натам, натам -
през кехлибарен залез !
Ти знаеше ли, безрасъдни,
обратния си път окаян ?

Сега си мъдър: не спори -
защо ли да се спори ?
Нима си спомняш любовта
в зори, в зори, в зори ?

Защо лице тъй ниско скланяш?
Утеха има, скъпи -
вън черен вятър блъска лудо,
смъртта така е близко.

Пусни ме, нека те попитам :
Животът ти как мина ?
И дар от мене приеми -
покров мъртвешки. Царствен.