автор: min4o

Ужас. Това бе всичо, което се четеше в очите му. Беше ги завладял целите, горещата треска, която носеха страхът и ужасът, го беше вцепенила: челюстите бяха зинали отново - право пред очите му, огромни, кръвожадни - паст на убиец… Пипалата на страха се разпростираха наоколо, кичури коса бяха залепнали по оросеното му от студена пот чело, очите му стояха вцепенени без да помрудват и изведнъж се спускаха в лудешки бяг от една страна на друга, нервите и кръвоносните съдове сякаш сами искаха да се пръснат в лицето на тихия убиец...

Потрепери. Едва откъсна очи от неговите. Неговите! - та това той ли беше? Такъв ли всъщност е бил?! Със страх го погледна отново. Не помръдваше, не дишаше. Очите му бяха спрели да дишат.

И изведнъж пропадна, потъна и се загуби в тъмната бездна долу. Погълна го в грохота на нейния устрем и възстанови вечното си неспокойствие... в очакване.
Беше u минала мисъл да го спре. Но как? И защо?

Едно малко прозрачно блестящо камъче се птрони от под обувката u и се търкулна надолу. Не можа да го догони.

Поколеба се за миг, но после се обърна и запристъпва бавно натам откъдето той беше избягал...