Кой ли живее тук?
Стаята е разхвърляна. Има необичайно много прах за обитемо помещение. Книгите са навсякъде и най-вече на земята, близо до леглото, което не изглежда никак удобно за сън. Всяка от тях изглежда така, сякаш са я чели поне стотина души с мръсни пръсти, преди да стигне до тук. А някои са издадени преди не повече от месец. Няма никаква логика в хаоса на предметите наоколо. Няма и в цветовете на стените, лампите, покривките на масите, ако въобще има такива. Завеси липсват. Хладилникът е пълен с почти празни опаковки от готови храни и алкохол. Пепелниците едва ли някога са били чисти. Дрехите по столовете са дружелюбни и удобни като домашните ми чехли. Всичко тук излъчва уют. Атмосфера. И все пак нямаш усещането, че си допуснат напълно. Не ти е никак ясно какво мисли за теб тази стая. Дали в някакъв момент няма да прелее чашата на търпението и' и да те изхвърли като мръсно коте на улицата...
Опитвам се да нарисувам образ...И заспивам.