на В. Фр.
Върна се солен, красив и морски,
със копнеж и чайки във очите,
уж те чакам в земната си кожа,
но със морска жажда те оплитам.
А вълните тичат във кръвта ти,
да пристъпя пясъци ме молят,
дават ми вълшебните сандали-
смело във морето да проходя.
Идваш като огнен, влажен вятър
и шумя като дърво на пролет,
а душата- влюбена русалка,
се завръща пак във своя дом.