автор: peri_pathetic

"Облегни се на ръката на приятел"
пее радиото в старата кола.

Стара песен, ало колко е приятно,
щом до мен е младата жена.

Зад гърба ми е морето синьо,
синьо като нейните очи.
Отстрани са нивите пшенични
със цвета на нейните коси.

Слънцето и то със нас пътува,
все на запад, нейде към дома,
и във здрача, сякаш че сънувам,
се разтапя синя планина.

Иска ми се да пътувам вечно
с тази моя спътница добра,
да прегърна тялото й нежно
и да вкуся с устните солта.

Но назад километрите бягат
и открива се спящия град.
Няколко минути ми остават
да усещам, че съм още млад.

Да усещам, че съм жив и влюбен
във момичето, пътуващо до мен,
и че искам, искам да съм с нея,
с нея до последния си ден.

И идва на раздялата часът,
финалът на случайната ни среща.
Ще тръгне всеки в свой си път
без намек за любов гореща.

"Довиждане" и "Беше ми приятно"
са думите последни във нощта.
Довиждане, довиждане - не, сбогом
на теб, пътуване от красота!