автор: Shemet

Избягах в самотата себе си за да намеря,
надзърнах в дребното, и открих безкрайността !
В делничното се огледах и видях химери,
за живота даже не попитах - тук витае тленността!

Отвъд немога да надзърна,
уви, тъй сляп съм за това
В миналото няма да се върна,
там някаква оставил съм черта.

Разпънат между минало и бъдно
неусетно в лутане минават дните,
загледан с безпокойство към отвъдното
следи оставям в пясъка - преследвайки мечтите!

Преброждам времето понесъл свойта орисия
пропускал често светли мигове,
вълшебствата за да преоткрия
из странните духовни светове...

Щастие бе личности да срещна
и милостива бе към мен съдбата
в тъмнината виждам светлина ответна
и надежда - има бъдеще и за децата...