Забрави, забрави, забрави,
ден и нощ все това в мен звучи,
и се мъча да надвия жарта,
която пари жестоко в гръдта...
"Не" ти казвам, а всъщност е "Да",
"Върви си!" - пъдя те,
а сърцето зове те: "Ела!"
"Не трябва!" - изричам,
а всъщност крещя:"Веднага,сега!"
"Безразличен си ми!"- казват устните,
а очите твърдят: "Не е вярно това!"
Да, признавам, не обичам аз
клетви и гръмки слова,
мълчаливо протягам сега
свойта малка ръка...
Посрещни ме без присмех,
просто като жена,
забравила грешки минали,
стъпваща тихо в нощта.
Но не искай от мен
да те залюбя с обич такава,
дето жадно гори и опустошава,
и всичко наново след нея,
се ражда и разцъфтява...
Обичай ме огнено,властно,но мъдро!
Не посягай на чистия детски полет,
не оставяй след себе си
разрушени мостове...
Не оставяй невинни,
разридани от ужас очи ... !