автор: me4kov

/продължение/

Огромните и наджипкани мадридски улици са наши. Странстваме като щастливи деца - вагабонти, искайки си цигари от всеки срещнат. Давид ми оправя изразите за поискване, които той изстрелва по пънкарски, рязко, стресиращо и арогантно. Веднъж некакъв тинейджърко отвръща, че нямал цигари, но Давид виква - "не ме лъжи, виждам пакета ти" и онзи, посран, изважда да почерпва.
За Давид не съществуват прегради да се добере до нещо или да узнае каквото си поиска. Арогантничък е малко или множко Давид, но сърцат, простодушен и винаги засмян като отличен боен другар, какъвто за жалост нямах, откакто завърших гимназията.
Много е влюбчив и естествено, пожелава всяко нелошо и особено хубаво момиче, каквито тука са в голям недостиг. И голям чаровник - просто очарова жените като някакво много сладко Брат Питче, хем кукличко, хем манекенче с чипо носле и сладко европеидно, но леко екзотично лице. Както казва за себе си, бил много обичлив /amigable/. Е, не ми се натрапва, защото изглежда уважава апологията на моето брачно битие, зад което стоят неизказаните ми пред други хора обяснения в любов към Миленчето и даже твърди, че мечтае за същото. Веднъж в безплатния Интернет на "Плаза де Толедо" му превеждам от английски писмото до него от негова възлюбена и изглежда даже влюбена в него полякинка, с която се запознал миналата година на театралния фестивал в Ница. И обратно писмо провождаме. Даже често се чуди дали да не си вдигне чуковете за Полша. От въпроса, който зададе в едно информационно бюро за имигранти, ми направи впечатление, че иска да го прегледа уролог. Когато го подпитвам при една негова недомлъвка относно сексуалния му живот, ми признава, че в Колумбия бил хванал наскоро трипер и това го притеснява неимоверно.
Страхотно е да се пие и да се купонясва с Давид. Аз самият чувствах от известно време огромен прилив на смелост и нахалство из тези безкрайни мадридски странствания, тъй като хората тук, и местни, и имигранти, и порядъчни, и в графата "пропаднали", бяха прекалено добре възпитани за моите български стандарти. Съвместната ни еуфория от бойното другаруване е като от бутилка шампанско. Преминаваме през вавилонски тълпи, виждаме какво ли не, говорим с всеки, поискваме и ни дават. Преминаваме направо през движението на големите площади и се веселим, че всякакви рейсове и автомобили спират и ни бибипкат. Веднъж отиваме, за да видя излезнал ли ми е реда в Албергето /място за подслон на имигранти/ и виждаме две младши, още камуфлажни, пънкарчета с гребенчета къркат коняк на една пресечка. Сядаме до тях на земята, бъръ, бъръ и конякът е в ръцете ни. Въпреки че не трябва хич да пия, и аз акомпанирам достойно на Давид, прегръщаме се приятелски, при което всеки път се веселим, че той ми стига до диафрагмата, точно като близнаците Арнолд Шварценегер и Дани де Вито, и си уговаряме следващата среща. Той не уважава Албергетата и като много други спи по улиците.
Е, малко ми понапълва главата Давид с мечтите си двамата, все едно сме досущ в родната му Богота`, да вземем да оберем съвместно я магазин, я богата лелка с обичайните за тука злата, които не заслужавала. Показва ми как яростно ще дръпне огърлицата й - "Памм", а погледът му, сякаш репетиран пред смръзналото лице на някоя разтреперана от страх стара дама е зверски. Очите му се опулват а от сладките му устица летят пръски. Често говори за бой. Веднъж намираме, пресичайки улицата до "Тирсо де Молина", паднала чанта. Давид я взема и разтваря. И аз искам да погледна, но той алчно я дърпа, защото той я бил намерил. Още непресекли, към нас пристига чичко на мотор и си я взема. Давид е яростен - веднъж от небето да дойде късмета, а той така лесно да го изпусне. Не спира да ми разказва всякакви трикове за крадене и мамене, напълно аналогични с известните в България - например да строшим стъкло на кола с частица от автомобилна свещ. Чертае планове за обири. Непрекъснато ме навива, и още да живеем заедно и всичко да си делим. Въпреки че е настойчив и даже успява да ми разпали въображението, не му обръщам подобаващо внимание, защото детето, майче така искайки си и краднейки си в една непрестанна пънкарска схватка с полицията, се е скитало из села и градове в родната Колумбия. Същевременно слухтим за работа. И не спираме да се веселим.
И пак се излежаваме в някаква градинка