мантра
по суровата коприна
на лицето ти изписвам
с малиновия туш на дъха си
две букви „О"
под скулите за начало
охлювно спираловидни
с протяжност на залутало се ехо
и бавни като плачещи капчици смола
безмълвни многоточия
по пулсиращите ямки на слепоочията
крилете на две „М"
по челото ти разтрепквам
с пухените възглавнички на пръстите си
вибрирам „ОооМмм"
от топлийките на косите
до игличките по стъпалата
а тялото ти между тях е магнит
за всемирната предекстазна настръхналост
бих могла да спра
ако щракнеш с пръсти
или предпочиташ класиката в мантрите:
повторение отново
и отново
Ооооо
Ммм