автор: plamen

Дух и материя
(страница от неизвестна и непубликувана поема)

Колата лукс не е, а е превозно средство -
това научих от литературата,
тук впрягам труд, талант, естетика,
за да я вкарам не в гаража, а в културата!

Подавам газ най-нежно, равномерно,
въртя волана със финес и мярка,
спирачките натискам плавно и лежерно,
шофирам с разум, но и с много вяра!

Ах, този механизъм толкоз сложен,
на гения човешки е създание!
А аз се чувствам жрец, ръкоположен
да управлява с инженерни знания,

с уменията на пилот и откривател
из лабиринта тъмен на материята,
превръщам се във вдъхновен мечтател,
участник в някаква добра мистерия...

Природата застива упоена,
прехласнати, замлъкват птичките,
и вятърът свирука вдъхновено,
когато преминавам със москвича!

Изкарах книжка за кола наскоро
и ето ме по родните шосета -
и, хайде, с главоломна скорост,
напред към село... Колят там прасето,

роднини клети.... Ще похапнем яко,
пържоли, пък и прясна кървавичка,
и винце ще се лее... Ох, от пиле мляко! -
софра като картина на Мърквичка...

Ще дойде и комшийката Калинка,
красавица, умница, поетеса...
Как пише само! Ах, днес искам
да стана тракторист в текезесето...

--------------
Препечатваме този текст, сам по себе си истинска литературна сензация, от поредния том ХХХVІІІ на авторитетния годишник за елитарна и експериментална поезия "Синкопните поанти на Ерато", чийто главен редактор е известният поет и естет Пантелей Психеев.
От лаконична редакционна бележка научаваме, че този неизвестен ръкопис (за съжаление само една страница...) е донесен в редакцията от анонимен дарител. Още по-тайнствен е начинът, по който този лист от неизвестна поема на големия творец инж. Чолаков е попаднал в криещия своята самоличност почитател на поезията. Защото, драги читателю, листът е от... фунийка за семки, продадена на футболен мач! Блазе на такива запалянковци, които по неведом път заедно с някакви си там печени семки (в бележката не е уточнено дали въпросните семки са слънчогледови или тиквени) попадат на ценни ръкописи! А как листът от поемата на твореца инженер се е озовала в още по-неизвестният продавач на семки, най-вероятно от ромски произход, как?! На тези въпроси изследователите все още не са открили приемлив отговор, уви...
И все пак, все пак, уважаеми читателю, драги ценителю на изящната инженерска словесност, ще си позволим все пак да кажем няколко думи и за самата (уви, частично, и то като че ли... много частично запазена!) поема. Или, по-скоро, какво търси този уж лежерен, иначе веселяшки и донякъде непохватен стихотворен опит на поета инженер в елитарния годишник на изтънчения естет, приемания (не без основание...) едва ли не за мизантроп Психеев?! До този момент надали някой е подозирал, че претенциозен ерудит като Пантелей Психеев проявява такъв задълбочен интерес към творбите на инж. Митко Чолаков, нима това е възможно? Без съмнение обаче големите таланти, независимо от техните стилови и естетически различия, от тяхната специфична менталност и характерология, от склонността им (или не!) към перфидна авторова манипулаторика, си остават преди всичко поети - с други думи, близки, сродни души в храма на Изкуството...