автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА - 4
/Философия на можещите/


РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ЧОВЕКА - ОТ СЕКСУАЛНОСТТА
ДО ВЯРАТА - 5


(Продължение)

4. За характера на сексуалната деградация

-Сексуалността си има деградация,
С конкретните причини.
Днес се вихрят в градация,
Трябва нещо да се чини?

-Тук не трябва да се лъжем,
А да гледаме проблемите конкретно!
Някъде навярно ще помогнем,
Но ще бъде все на дребно.

-За глобалните размери
На съвременните отклонения
Може лек да се намери
С мащабни изменения.

4.1. Сексуалният глад

-Фройд започва своята теория
С един реален факт.
Аз разказвам същата история
Чрез изследването му във акт.

Неговият факт е инвертиран -
Като полов глад, нагон,
След което - рекламиран
Във теория, възприемана с поклон.

От инверсията извеждам правомерност,
Дешифрираща направената декларация
И разкривам сексуалната потребност
Чрез отхвърляне на всяка спекулация.

Сексуалната потребност, за теорията наречена,
Афишира мойте намерения -
Тя е на изследване обречена,
За да покажа изхода от тези отклонения.

-Логиката ти, критична,
Има шанс да разцъфти.
Води към позиция прагматична
И не иска да шуми!

4.2. Едно съображение

Придобитата инверсия разцъфтява,
А вродената расте.
Праг се тука появява -
Срив ще донесе?!

4.3. Изходно обяснение на сексуалните отклонения

-Във природата човешка,
Като цялостна система,
Социалността допуска грешка
И ни води към Анатема!

-Днес това се стимулира
Чрез процесите на криза.
Деградацията ще доминира -
Туй е мойта епикриза!

-Става реч за суксуалната култура -
Секс в нормалните му измерения,
Във хармония със човешката натура,
Даже и чрез намерения.

-Опитът във секса не е проби,
Чрез които да се констатират грешки -
Доброволно се превръщаме във роби
На сензации, на реклами и на смешки.

-Отклоненията се знаят в норми,
Закодирани в забрани.
Имат те различни форми,
А целта ни брани.

-Инвертираните навици са негативни.
Те формират поведение
С преживявания противни
И създаващи такова настроение.

4.4. Допълнение към изходните предпоставки

-Всеки брак е изключителен
С дозата си чистота -
Става той конкретно поучителен,
Обявен за лоното на красота.

Тази изключителност, необходима
Е мащабът за взаимност.
Щом в живота ни я има,
Ще тъче тя нашата интимност.

-Изключителното, според теб, е степен
На постигана интимност.
Може би е феномен природен,
Пазен от съпрузи чрез взаимност!?

Бракът, щом е принудителен,
Губи своята нормалност
И характерът му е съмнителен,
Пълен с някаква фаталност.

-Искам още нещо да добавя
Към началната позиция.
Няма никак да се бавя -
Туй при нас е веч традиция:

Отклоненията се възприемат с примирение,
А въпросът е практичен, друг -
Как с извратено поведение
Да се борим като с недъг?

4.5. Прецизиране на понятията

-Сексуалността е сферата нормална,
Свързана с житейския процес.
Тук се прави грешката фатална
Да се смесва с паталогичния абцес.

-Аз приемам твойто мнение
И намирам Ференци за прав -
Да не се допуска намерение,
Смесващо нормален с деформиран нрав.

Инвертираният няма поведение сексуално,
Той е с поведение перверзно - отклонено.
Уточнението не е банално.
То е точно и критично - да приемем, че е уточнено!

4.6. Перверзната цел на инвертираните

-Инвертираният няма сексуална цел,
Той е станал отклонен.
Тук сме вече в друг предел -
чрез глада си той е натъкмен.

Сексуална цел ли възприема?
Изход значи търси -
Доброволно се заема
И не иска да се мърси.

-Идва времето на специалиста,
Компетентно да помогне.
Диагнозата му е на листа -
Деформацията да се надмогне!

4.7. Един извод


-Днес човек чудесно знае,
Що е туй инверсия.
Корените може да познае -
Като диагноза, не за версия.

-Вместо с отклонения да се плашим,
Като непрестанно ги творим,
Трябва от плещите си да ги стоварим,
От живота да ги отстраним!

4.8. Психо-физиологическа зависимост на
перверзията

-Тук проблема ще поставим
С двете му страни.
Няма даже да забравим,
Че е той особен - за мъже и за жени.

Деформациите в психиката, обичайно
Водят и до сексуални отклонения.
Няма нищо тук случайно -
Ежедневието е пълно с притеснения!

Полигамните пък приключения,
За мъжете сто процента,
Предизвикват в психиката сътресения,
Не щадят дори доцента!

-И тогава се започва срив
На човешката сетивност.
Той избухва като взрив -
Става вътрешна противност.

А субектът му умира -
Той е жив мъртвец.
Разрушението не дава мира
И напомня - чао, хубавец!

(Следва)