автор: SadOne

Раненото мълчание мълчи.
В тъгата си дори не плаче.
А само мълчаливо се вини
за своите мълчаливи неудачи.

Раненото мълчание го боли.
Но никой не усеща тази болка.
А пък и то не ще я сподели,
разкъсвано от мълчалива гордост.

Раненото мълчание бе вик,
но с времето и бурите прегракна.
Сега мълчи, мълчи, мълчи...
И даже нищо вече не очаква...