автор: oranjevo

ти си обърканият край на едно започване
когато минаваш покрай мен
държиш очите си наведени
скромен си ти си площад
който се простира между стените на картонена кутия
но гледан само през дъното на бирена бутилка
доволен си от зимата
когато розите се превръщат в стъкло
още преди да се родят
а червеното залязва
оставяйки ехо от бяло
вечерта ти започва неохотно
от ниските стълби нагоре
доволен си средно
умерен си достатъчно
а дишам аз цигарите