автор: oranjevo

от всички тези неща
от поредния паднал в самота ден
опипващ останалото предполагаемо слънце
от пръстите ми наслагващи светлина
върху всяко кратко завъртане на очите
и от същата тази светлина
която си играе с мен все едно съм
пясък
безобидно стъпало
глуповато пътешествие
от свършилите се преструвки
от сцената на празния театър
в който се събуждам
и който ме кара да се чувствам
като единствен ураган
от всички смислено завършени неща
най-много ми харесва
тази разногласна
тишина