автор: mishle

Нощ. Тъмно е.
Само нощните лапи озаряват пътя ми.
Аз бързам да се прибера.
Вървя и чувствам, че някой ме следи.
Забързвам свойта крачка
и усещам, че някой се приближава.
Кой ли е това?
Обръщам се, но няма никого.
Само аз в ноща вървя...
Нощ. Тъмно е.
Само звездите озаряват пътя ми
Аз бързам да се прибера.
Да се прибера у дома.
Вървя и чувствам, че някой ме следва.
Само си въобразявам, може би...
Аз вървя. Чувам шум.
Обръщам се, но няма никого...
Очите ми виждат само сенки играещи в ноща.
Взирам се в тях и си мисля
Може би сенките ме следват в ноща.
Нощ. Тъмно е.
Аз съм вече у дома
Отварям вратата и си мисля
За сенките в ноща...
За стъпките недочути...
За мечтите неизживяни...
Нощ. Тъмно е.
Аз съм у дома
Отново сама
В празната стая
С мисълта за нощните сенки
Напомнящи ми за теб
Ти бе кат нощните сенки
Така неуловим, така загадъчен
Така недостижим, така нереален...