автор: shemet

Животът ни кратък е вейка прекършена,
на вощеницата пламък,мъждукащ във тъмното,
капка роса, огряна от слънцето,
мимолетна надежда, изтляла несбъдната

И как чудесно е да помечтаем
за претворен с любов и доброта,
свят чист, приветлив и омаен
и колко постижимо е това...

Защото тук безпомощни и слепи
поемаме със първия си дъх
oбич, нежност и грижовност слети,
за да ни подкрепят към житейския ни връх.

А там за среща нейде към средата,
когато осъзнали свойто битие,
ще да омае в блян душата
отреденото за всекиго от нас сърце!

За да е леко в пътя сетен,
да съградим в духовния си храм,
покълващото зрънце на живота вечен
от вяра в бъдното съгрян!