автор: Lynn

Пол Елюар

Достигаме ли морето с часовници
в джобовете, с шума на морето
в морето, или сме носителите
на по-чиста и по-тиха вода?

Водата, отриваща се в ръцете ни, остри ножове.
Воините са открили своите оръжия във вълните,
а звукът от техните удари е като
скалите, разбиващи кораби нощем.

Бурята е това и гърмът. Защо не тишината
на потопа, тъй като в себе си сме мечтали
за простор за най-голямата тишина и дишаме
както вятърът над ужасни морета, както вятърът,

който над всеки хоризонт бавно пълзи.