автор: chocolate

И това ли доживях.
От теб не го очаквах.
Свободата ми взе. Открадна я.
Толкова ли ти трябваше?!
А и аз - защо се поддадох...
След толкова колебания досега.
Оставих се да потъна в тази неспокойна отмала,
която уж така добре познавам.
Не ми се беше случвало отдавна... Това е.
Но ти... Не си в онази тревожна младост
за да са ти простени тези неща.
Преживявано е нееднократно..
Не можа ли да контролираш сетивата си.
Забрави ли болката от разрушаването
на последните пясъчни замъци,
неустояли на вълните идващи непрестанно
неумолими. Като съдбата.
Не можа ли поне да не ми го признаваш.
Конякът ли те предаде...
Пак ли беше много сам...
И двамата, за жалост...
Кой ще ми признае сега, че нямам вина.
Любовта покълна между нас.
Върна ни забравени неща..
По-зряла е от някога. И все така властна.
Пак ще съм опустошена докрай. Познавам се.
Пак в дните на раздялата
ще съм по-сама от преди сега.
Ще преминават сиви и празни...

Ела. По дяволите гласът на разума.
Ще го приемем този подарък от съдбата.
Да го изживеем хазартно -
само желанията ни ще бъдат граница.
Така отдавна...
Така отдавна ми е трябвало малко безумие
в тази обречена реалност.
Дочаках я...