автор: x_ahav

Стъпват безшумно
по первазите на съня ми.
Всяка си има вещица.
Пазят чертата,
разделят
този ми свят
от другия.
Не позволяват
да се събудя.
Драсват, минавайки,
по душата ми
петолиние
с лапи.
Кадифено се галят,
мистично властват.
Има, разбира се,
ритуал,
има танц
във всяко движение.
Имам съмнение,
че и девет живота
не стигат
да видя дали ще заплачат.
Аз ги сънувам
по-черни от мрак.
Те не чакат.
Друга семантика
има в лова им.
Улавям ги,
че си премерват
скоковете
и тайните.
Прескачат оградите
и през процепа
махат със лапа
и се смеят
(Какви ги говоря?)
на оня,
най-верния,
който съм вързал
да пази двора.