автор: dara33

на любовта на живота ми

когато те няма съм склонна на глупости
пиша
плача
дърдоря
не спя
или забравям че вече е понеделник
само когато си тук
разбирам че животът ми не е изтекъл
и дните без теб
са празно корито на буйна река
обичам те
ето сега ти дърдоря
от тук
и от там и от всякъде
ти ме разчиташ дори по небето
чуваш ме
в дълбинната фаза на твоите сънища
и ме обичаш
нищо че пиша
или дърдоря
не заспивам защото изтръпвам от студ
всеки път когато ги няма ръцете ти
топлите
липсваш ми скърцащо и зловещо
страх ме е
в тъмното
но знам че ме носиш в сърцето си
затова те обичам
така
забравяйки че вече е понеделник
вторник
и всичките дни
в които мойто очакване е само надежда
докато просто си тук
от онзи град
в който кулата е заспала
а часовникът не отмерва времето от столетия
там