автор: Selianin

… Една сутрин, точно в 8.00 часа председателят влязъл в управлението и видял единствения петел на птицефермата на стопанството да го чака на един крак с молба в човката пред вратата на канцеларията си. Поканил го и го разположил на един фотьойл срещу бюрото си, прочел молбата на петела и го попитал:
- Петльо, разбирам, че напускаш стопанството, но не си писал по какви причини искаш това. Разбирам те напълно, в птицефермата има 2000 кокошки, озорваш се, това от опит ми е ясно като две и две. Изтрай малко, от нова година ще планираме още една бройка за петел и ще ти олекне.
- Другарю председател, аз секса не го броя за труд. Изобщо не се озорвам, карам я доколкото имам сили. Друг е моят проблем…
- Казвай, оправям го веднага - казал председателят.
- Промени се много животът, другарю председател! По-рано като почнех да пея в три часа сутринта, цялото село трепваше и всички кооператори тръгваха преди да се е съмнало към полето да копаят, да жънат, да поливат…
- А сега, сега как е? - тревожно попитал председателят.
- Сега, другарю председател, прегракнах от напъване; белите ми дробове се стопиха, кръвното ми е все над двеста, пея, кукуригам, рева, трещя… няма и няма… Спят си кооператорите, точат се като черва сутрин и идват на работа досущ като тебе чак след осем часа…
Председателят се разгневил от оценката и критиката на петела, завъртял един подпис върху молбата му и го освободил от заеманата длъжност.

… Минали няколко дни. Отива председателят на работа и пред канцеларията го чака кооперативното куче с молба в устата. Поканил председателят Шаро в канцеларията си, прочел молбата му. Шаро също искал да напусне.
- И ти ли Шаро, ме оставяш? - тревожно се обърнал към него председателят.
- И аз, другарю председател - лукаво отговорил Шаро.
- Но защо!?... Защо!?... Да не сте се наговорили с Петльо?
- По-рано никой не крадеше, в стопанския двор беше тихо и спокойно. Откакто ти стана председател се скъсах да лая, синджира си изгризах от яд, но кооператорите, бригадирите и най-вече ти, не ми обръщате внимание и по цяла нощ крадете, крадете, а денем си почивате… За туй напускам. Все пак аз имам съвест…
Ядосал се председателят и ударил един подпис и на молбата на Шаро…

… След седмица, сутринта председателят заварил единствения стопански бик да го чака пред канцеларията с лист натъкнат на единия му рог…
… И бикът напускал… Той не се поддал на агитацията на шефа да оттегли молбата си и да остане на длъжността си - осеменител на кравето стадо по естествения метод на оплождане…
- Разбирам те напълно, но кажи ми честно защо напускаш? - поставил ребром въпроса председателят.
- Другарю председател, ще бъда откровен… Стопанството ни е много малко и място за два бика няма… Решил съм твърдо: аз заминавам, оставаш само ти… Един бик стига!
… Председателят подписал и молбата на колегата си…