автор: Varvarin

На една усмихната хулитерка

Обичам да я наблюдавам, когато тренира във фитнес залата. През лятото дигаше косата си, но по някой кичур все се измъкваше и се къдреше запотен по шията й. Сега косата й е къса и по вратлето й се къдрят само струйки пот. Промъкват се под червената й тениска. Завиждам им.

Върти педалите, затворила очи или зареяла поглед през прозореца. Тъжни очи, все по-тъжни и все по-неоткликващи. Сякаш е някъде другаде, дори когато приказва и се смее с познатите си. Дори когато веднъж ме помоли да й развия седалката на колелото. Не го очаквах и като пълен кретен попитах, какво означава едно от показанията на дисплея. Само кратък проблясък на учудване и насмешка в погледа, който веднага се скри зад тъмното стъкло на учтивостта. Обясни ми, че е скорост. Предполагам, какво си е мислела в този момент. Там пише km/h.

През лятото обличаше рокля, дълга почти до глезените. Любимата ми лилава еротика. Отиде си заедно с лятото. Замениха я спортни панталони и делови дрешки. И само понякога, ако имам късмет, къса поличка.

Когато си тръгва, излизам на терасата и я наблюдавам, докато се скрие зад ъгъла. Преди минаваше през парка. Сега пресича и отива към паркинга. Знам със сигурност, защото наскоро тръгнах след нея и я наблюдавах. Премина невъзмутимо край лаещата глутница бездомни кучета. Отключи и потегли, форсирайки двигателя.

Безлюден паркинг по здрач и толкова много желания.