автор: perlita

Родих се на ничия земя,
станах нечия дъщеря,
такава която се пита
ще може ли сама да опита
да изтрие спомени лоши
добрите в себе си да носи.
Такава която се пита
ще може ли да прощава
тогава когато е сляпа от ярост
и омразата тялото и прегръща,
а любовта безмълвно чака реда си.
Такава която се пита
ничия или нечия и залита
там където отговор няма,
защото от гордост е няма.
Такава която се моли
да няма минало и виновни,
а само думи които да стоплят
без сърцето и да поробват.
И тя ничия ще е винаги,
но нечия само една.
Една майка и съпруга,
една самотна дъщеря.