Тази вечер залезът
сто звезди запалил.
Ще си кажем много неща.
Светят сто свещи
в тъжните очи,
любовта ни - още една.
Вятър тихо жъне,
случки смешни, тъжни,
мигове превърнати в сън.
Още колко много
радости, тревоги,
ще ни чакат утре навън.
Вечер пак не спиш
или в сън гориш,
като комета оставяш следа.
Лягаш неохотно,
чувстваш се самотна,
протегни ръка към света.
Търсене, съмнения,
тръпки, увлечения,
пак рисува нощния покров.
Не губи надежда,
утрото подрежда,
във света ти много любов.