автор: andromeda_vicky

Исках да летя, но не знаех как
крилцата ми бяха мънички
сякаш изкуствено прикрепени.

Исках да мечтая, но не знаех как
мечтите ми бяха забранени
погребани под купчина спомени.

Исках да плача, но не знаех как
сълзите ми дълбоко потискани
разкъсваха душата ми.

Исках да живея, но не знаех как
животът беше сив, мрачен
като наемен убиец в нощта.

Видях слънце, луна, звезди
и летях и мечтаех и плачех
и научих се да живея.