автор: mg42

Секретно
екз. единствен
До контраадмирал Роджър Конър
Норфолк.
Отчет за извършена проверка
Сър.
Съгласно Ваше разпореждане от 15 юли 2003г получих заповед да извърша учебно проникване на българска военна база и да предоставя на Вас снимки на склад за съхранение на тактически ракети тип Точка.
Като напътствие Вие ми казахте:
Стив, не се съмнявам във Вашата подготовка.
Вие сам се равнявате на взвод морска пехота.
Не давайте никакъв шанс на българите, на карта е поставена и честта на силите за специални операции.
Имайте предвид че и български диверсант ще се опита да проникне в наша ракетна част.
В града пристигнах с легендировка на богат английски турист и веднага почуствах зад себе си опашка. Агенти на един едър генерал с бръсната глава ми откраднаха още на летището куфара с личните вещи, тоалетни принадлежности и видеокамера на обща стойност 4500$.
В тоалетната двама агенти под прикритието на гейове се опитаха да ме ограбят. В ръкопашния бой загубих зъба си с вградената инфрачервена камера и GPS на стойност 6300$ .
Излизайки от тоалетната видях, че е съсипан и костюмът ми с антирадарно покритие на стойност 10000$.
Намерих въпросната войнска част и маскирайки се, започнах да водя денонощно наблюдение, излизайки от укритието само през нощта.
Около поделението беше опъната бодлива тел, около която бягаха кучета с неопределена порода. Те бяха невероятно зли, вечно гладни и хапеха всичко до което можеха да се докопат. Хранеха се с това което могат да докопат в отговорната си за пазене зона. С цел привличане, нееднократно се опитах да ги нахраня с мюсли и сух хамбургер от неприкосновения запас на морския пехотинец, но уви, те категорично отказаха да го вкусят. Предложения салам тип хамбургски местен на стойност 1,5$/ кг също отказаха. Когато Аз им демонстрирах яденето му те ме гледаха с мрачен интерес. И имаше защо. Получих силно натравяне сър.
Представяте ли си сър да се нахрани с местен аборигенски салам капитан от морската пехота?
Длъжен съм да ви доложа сър, че на четвъртия ден, впредвид обстоятелствата с натравянето, свърши запаса ми на американска тоалетна хартия, а походния биоклозет се препълни. Едва оживях, когато се свърши и походния дезодорант и от укритието ми се понесе зловоние от което бягаха и местните цигани.
За целта се наложи да взема квартира под наем за 12$/ден и да се измия. Позвъних на жена си и и казах че много я обичам. Подключих се към местната телефонна централа с цел подслушване на телефонната линия на войнската част.
Сър, аз отлично владея литературен български, но българските военни говорят на непонятен сленг, част от който дословно привеждам::
- Господин капитан ебания фатмак пак е заебал службата и бичи карти някъде с други ебани фатмаци. Новобранките до един се се тръшнали по креватите и хъркат като рязани бургии.
На което капитанът отговаря:
- Лейтенант, бомбе недоклатено, ами ти какво правиш да ти го начукам в три ката???
Направих извод че този сленг не се поддава на дешифровка.
След крайно неудачния опит с телефона се върнах към кучетата като им предложих гъши дроб от 15$/кг.
Изядоха го. Започнах да ги храня редовно. След два дни най съобразителното куче изрови дупка под бодливата тел и по следата ме намери в конспиративната квартира, като започна яростно да лае и да стърже по вратата.
Не го пуснах от страх да не се демаскирам.
Псето от яд се изходи пред вратата и се върна към местослужбата си. Лайната ги събрах всичките. Вечерта облякох суперкостюма тип Стелт и го натрих с кучешки лайна. Промъкнах се под бодливата тел.
Кучетат ме подушиха и широкоотворили очи наблюдаваха придвижването на Голямата купчина.
Веднага след кучешките къщички лежаха големи продълговати сандъци с руски надпис "Не открывать!Взрывоопасно!" и непознати символи и букви:
от типа на УВО 91, УВО 93, УВО 98 .
Покрай сандъците мирно спеше часови.
Не го събудих.
Отворих един сандък.
Ракети!! Целите покрити с ръжда. Явно камуфлаж. А къде са истинските??
За всеки случай поставих в сандъка снимка на Доналд Ръмсфелд.
Затваряйки сандъка се закачих за гвоздей и скъсах суперкостюма.
Събуди се часовия и извика:
-Стой кой идва?!!
Погледна ме, нарече ме глупак и че съм го изплашил и пак заспа.

В далечината се виждаше ниско и ярко осветено с прожектори помещение.
Пред него часови и сигнализация с бодлива тел.
Това е.
Елиминирах сигнализацията, светлината и часовия.
Прекъсвайки прводника към видеокамерата забелязах, че проводника е само с обвивка без медна жица.
Явно действат в автономен режим.
Опитах се да разбия видеокамерата и след удара разбрах че това също е камуфлаж, защото тя беше дървена.
Къде е истинската нямах време да търся.
Пристъпих към вратата с електронна брава.
Въведох код от лаптопа, бравата зазвъня, забръмча, от нея започна да бие ток, но не се отвори.
Правилно ни говориха в академията в Норфолк че българската електроника не се поддава на логика.
Докато се мъчех със бравата акумулаторите на лаптопа паднаха и се наложи да ги изхвърля(50$). И да се залепя за тавана.
Чуха се стъпки на приближаващия часови.
Той се приближи плътно и почука с приклад по електронната брава.
- Кой е, мамка му? - се чу отвътре.
- Аз бе педал.
Врата се отвори.
Всичко беше толкова просто като навигация по глоубмастер.
Лепенките не издържаха на екстремалните условия на варосания с паяжна таван и аз паднах, разбивайки телефона за спътникова връзка и самото си ухо на обща стойност 3200$.
Дочаках заминаването на часовия, от когото се носеше дъх на алкохол, явен признак за наличие на ракетно гориво.
Почуках с крак по бравата.
- Кой е пак бе мамка ви?!
- Аз.
-Кой си ти бе путка майна?
След преминаването на непреводимия жаргон аз си спомних че в такива случай в академията са ни учили да говорим истината и казах:
- Стив, от Уисконсин.
Часовият се досети че зад врата е чужд човек и от любопитство отвори.
Елиминирах часовия и се огледах.
Голямо помещение без прозорци и вентилация и надпис "Артелно".
Силно се носеше мирис на алкохол.
На маста голяма чаша, пълна дополовината.
Отворена консерва с надпис "Русенско варено".
Чували с картофи. Навсякъде.
Учил съм че алкохолът е ракетно гориво, но ракетите явно бяха скрити сред чували с картофи.
Помирисах чашата и направих извод че това са точно ракети с малък обсег щом горивото се залива с чаши.
Започнах да разхвърлям чувалите с картофи и намерих желязна туба с надпис "Медицински спирт".
В това време на вратата се почука.
- Кой е, мамка ви - попитах аз
- Ние.
Паролата беше неправилна.
Не отворих. Пак почукаха.
- Кой?
- аве майна, отваряй, баба ти от мексико е.
- Грешка, баба ми е родена в Айова.
- Коой??
- Отваряй бе бомбе, твойта мамка.
Реших да ги примамя и отворих.
В следващия момент ме тресна един юмрук и ми счупи носа (1000$).
Съвзех се когато часовите ме изхвърляха през бодливата тел.
Чух кодираните преговори на отдалечаващите се войници:
- Аве, майна, отде се взе тоя битник, мамка му проста, облечен в полиетилен и овалян в кучешки лайна. Баси вонята. Ако фатмака разбере че е влизал в Артелното, освен 10 денонощия арест ще ни бъркат в задниците на цялата рота и познай, старите кучета ще ни пийнат мозъка.
Болеше ме всичко.
Суперкостюмът( 100 000$) беше скъсан о овалян в картофи. Наложи се да го закопая.
На другия ден заемайки наблюдателния си пост забелязах тримата часови изпънати пред сандъците и един сержант им крещеше:
До сега само снимки на голи жени намирах в сандъците а сега къв е тоя педераст, резбите ли обърнахте, мамка ви?

Тъй като нямах сили да продължа операцията, преминах към вариант "Б" и се прибрах в базата.
Всичко разходи по операцията: 530 246$
Сър, пристигайки в Норфолк се запознах с отчета на диверсанта на разузнавателно управление към ГЩ на българската армия:
Той в течение на четири седмици е разглеждал военната част през прозорците на близкия бар, и когато парите му свършили с последните 200$ се хванал на бас с един от американските охранители че не може да сложи фотографията на дядо си - артилерист от Виетнам на някоя от охраняваните ракети.
Сержантът поставил снимката и за да вземе 200$ я документирал със снимка на ракетата.
На следващия ден от разузнавателно управление позвънили в американската база да махнат фотографията от ракетата.
Отчетът на българския диверсант изглежда така:


200 $ - самата операция.
100 $ - колата в която е спял понякога.
900 $ - уиски
200 $ - боб по мексикански
5400$ - разходи по жени с леко поведение
Общо: 6800$
В заключение, сър считам, че нашите учения по оцеляване са съвършенно неефективни. Ние сме научени да ядем скакалци, змии, скорпиони и зелена трева. В България това го нямаше въпреки че търсих.
Тоалетните ни не са в съответствие с бойните нужди.
Във връзка с това моля да бъда изправен на двугодишни курсове в България.

Ваш: капитан трети ранг Стив Маккинли.