автор: Lizard_King

Бившата ми беше крава. И не съм поредният, който го казва за старо гадже. Просто защото с нея не бяхме гаджета.
Когато аз се появих в живота й, тя имаше сериозна връзка от около три годинки. Само. И беше съквартирантка на момичето-пиянде на старата ми компания. Спомням си как тази потенциална алкохоличка (и не само потенциална, както се оказа по-късно, но това е друга тема...) на път за факултета веднъж ми сподели, че "нейната Ани много ми се кефела". Браво. Прозвуча ми адски инфантилно и казах просто "О.К.". Когато видях девойчето, нещата се промениха естествено. Естественото в случая е , че ако не беше така, нямаше да пиша това. И много други работи нямаше да се случат, а трети - да се. Всички знаем, че от потрепването на крилете на пеперуда някъде може да се появи най-страшният тайфун в океана. И за Хераклитовата теза за уникалното влизане в реката знаем. Играехме белот и тогава се появи Ана. Кравата. В златистата й коса нямаше нюанси от цвета на кравешки изпражнения. И в сините й очи нямаше прикрит кравешки кафяв поглед. Беше красива. С малинови устни и тънко кръстче. Спомням си как тотално обърках картите, но все пак победихме благодарение на моята партньорка. Всички схванаха какво става и се хихикаха като ученички. След няколко време (седмица или повече) направих най-романтичното нещо в живота си: понеже разбрах, че Ана в момента има някакви проблеми с тогавашния си, реших да изчакам, за да не изглежда, че използвам момента; не успях и й написах писмо. Важно е какво имаше в писмото. Имаше историята на едно момче, което като малко започнало да сънува синеоко русокосо девойче как танцува босичко в огромен замък. Било облечено в бяла нощница. След години момчето продължило да сънува вече порасналото момиче в най-различни битови ситуации. И така, докато бащата-художник на растящото момче не отишъл една сутрин на реката и вместо да се върне със златна рибка или поне с три неизпълнени желания, донесъл портрет. На момиче. Синът му веднага започнал да го разпитва коя е тя, на което таткото отговорил, че тя е негова "артистична фикция" и всъщност такова момиче не съществува. Бащата грешал. Защото момчето я познавало от сънищата си - била същата. Знаел обаче, че наистина тя не съществува. Ето къде грешал и синът. Както се досещате, момичето от сънищата и потрета и Ана са едно и също лице. И едно и също тяло, предполагам.
Съквартирантката на Ана й дала писмото ми. След това излязла. Ана отишла да се разходи сама, след като прочела всичко. Друга колежка ми каза, че случайно я мярнала как върви като зомби, не я видяла, не чула поздрава й... Не знам точно кога се разделиха с нейния, но съм сигурен, че това писмо е изиграло важна роля. Не се гордея с това, но не се чувствам и виновен. Нещата бяха започнали своята непредсказуема подредба.
Скоро след това започна една непонятна никому игра. Събирахме се вечер компанията, играехме карти, слушахме хубава музика, забавлявахме се и искрено мога да кажа, че това време ми липсва. Танцувах с Ана за първи път, а тя ме прегърна нежно, много нежно. Розовата й жилетка ухаеше на сигурност. И на приключение, каквото щях да й предложа само аз. Но по-късно. Танцувахме на една от онези лигави рок-баладки, които ги има на почти всеки хубав купон. Тя ме попита искам ли да поговорим. Не искахме и двамата. Беше по-крависо така. Тогава изобщо не забелязвах кравешкото в нея. Ако има нещо тъжно в цялата история, то е това мое неведение. А Ана скоро след това ми писа в смс, че като малка е сънувала как танцува на брега на река.
Имах много добър приятел сред колегите си. Той пък беше влюбен в другата съквартирантка на Ана и пияндето - едно също много тихо и странно момиче, което май не беше наясно с чувствата си. И така с Влади започнахме по мъжки да мислим стратегии, да се радваме на радостите на другия и да тъжим заедно при удобен случай. Заедно отивахме при все-още-не-нашите момичета, носехме кутия бонбони и хубава музика. И си прекарвахме страхотни вечери.
Много след като нещата между мен и Ана окончателно приключиха сегашната ми приятелка каза, че вероятно е трябвало да направя нещо повече тогава. Аз бях направил. След всичките тези нощи, които бях спал в леглото на Ана, без да я докосна, я заведох у нас веднъж. Да ми погостува. Старата ми баба щеше да се пръсне по шевовете си от умиление. После в моята стая слушахме хубава музика и аз я поканих (Ана, не бабата!) да остане през нощта. И тя си намери някакво извинение, а аз я изпратих до тях и всъщност останах там. След този неуспешен опит реших дадействам по-решително. Няколко дни поред писах на Ана (ние си пишехме късни смси всяка нощ) за едно приключение, в което й предлагам участие, като не й казвах за какво става дума. Естествено любопитството й я изгаряше както скара прясна кравешка (добре де, телешка) пържола. Написах й: "Утре заминавам за Видин. Ще съм там 3 дни. Ела с мен". Тя ми отговори: "Нека е пролетта. Не сега. Искам".
Влади също не се разбираше със своето момиче. Тя много си приличаше с Ана. Двете наистина не бяха наясно с чувствата си към нас и сякаш нехаеха, че това може да наранява. Както пикадорът пронизва бика. Или кравата. Хаха.
По това време започна да се случва чудото. Една вечер бяхме излезли тримата с Ана и Влади. Бяхме в едно рок-кръчме. Няма да забравя онази необяснима песен на една от любимите ни групи. Под нейните звуци Влади нещо се заприказва с Ана, започна нашега да й прави психологически портрет. Усетих, че нещо не е наред. Когато се прибрах, писах на Влади смс. Питах го дали е влюбен в своето момиче или в Ана. Отговори ми, че не е влюбен в никого. Скоро след това имаше някаква заигравка, някакъв виц между тях двамата. Дълъг виц. В момента, когато пиша това, вицът е на повече от 2 години. Да, те са заедно и досега. Чувствам се щастлив от което. Трябваше ми малко време преди да мога да кажа "Здрасти" на някой от тях, но всеки си има път и трябва да го следва неотлъчно.
Мина малко време и веднъж с братлето се прибирахме късно към нас. Точно тогава тя беше решила да ми предложи да се видим на следващия ден тримата - с нея и Влади. Като "едно време". Написах й някакъв час в отговор и допълних, че ще дойда само ако някой от тях има какво да ми казва. Бруталното е, че това май я огорчи. Ана ми написа, че никой няма какво да казва на никого, а целта била просто да се видим. Да ида само ако искам. Не отидох. Пак да си кажа: не обичам пържоли.
Един друг колега ме попита на едно от събиранията ни вечер дали искам да еба Ана. Казах не. И бях напълно искрен. А той отговори "Така си и мислех".
Ана ми беше казала веднъж, когато вече усещах, че нещо не е наред, че "удрям точно, където трябва, а тя отговаря". Всъщност тя не отговори. Просто си замълча. Не повярва на историята за сънищата и портретите. И съвсем правилно. Защото тя не е истинска. Всъщност като малък наистина сънувах малко русо девойче, след години татко наистина нарисува портрет на измислена блондинка. Но толкова. Останалото си беше една прекрасна фантазия. И Ана го знаеше. И аз знаех, че тя го знаеше. И тя знаеше, че аз знаех, че тя го знаеше. И така нататък.
Кравите са един съвсем друг свят, приятели. Мучат и гледат жално, гледат жално и мълчат. Пропускат си живота в преживяне, а не в преживявания. Като теле в железница. А аз обичам да пътувам с метро. То ме води далече от обора.