автор: troy

Очите ми пресъхнали ями
се втренчват в празното зад теб.
Не съществуваш.
Неосезаем си.
Ти си само прозрачна картина
изплувала в съзнанието ми.
Виждам те като призрак,
като холограмен образ,
който се разпилява пред погледа ми.
Вървя към теб.
Всъщност вървя към далечината,
към която съм се отправила.
Достигнах те.
Докоснах те.
Не те усетих.
Минах през теб като през облак
заслепена от слънцето.
Продължих към далечината.
Дадох ти име.
Нарекох те "Моя поредна любов".
Не можех да се обърна назад
за да преброя -
за това те нарекох "поредна".
Вървейки към теб исках
да мога да те накрека
"Моя последна любов".
Не успях.
Ти се разпиля някъде
преди светлината.