автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА - 4
/Философия на можещите/


РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ЧОВЕКА - ОТ СЕКСУАЛНОСТТА
ДО ВЯРАТА -1


На Зигмунд Фройд - посвещавам!
По повод на неговата книга "Психология на сексуалността".
С. 1991. Изд. "Христо Ботев"

Въведение

Щом теорията започваш с факт,
получаваш одобрение,
още повече, че с този акт,
демонстрираш на потребност намерение.

Но защо ли чрез понятие
фактите пък структурираш?
Знаеш ли, че в туй занятие
изводите трудно ще намираш.

Потребността е достояние на човека,
а животното изпитва сляпа нужда
и това различие е от пантивека,
но науката за нов живот събужда.

А инстинктите са също мяра
и за нуждата природна на човека,
но когато са родили вяра,
че това е праг за участ лека.

Сексуалната потребност "глад"
е с мяра "отклонение".
Тя руши живота млад
и създава притеснение.

Сексуалната потребност "страст"
има мяра в любовта.
Всичко друго е контраст,
който не създава красота,

При животното, чрез сексуалния контакт,
се постига само разможаване.
При човека този акт
служи и за "освежаване".

І. НОРМАЛНАТА СЕКСУАЛНОСТ

Днес да си нормален
е направо невъзможно,
че животът е банален,
а пък съществуването - сложно!

Сексуалната зависимост е факт,
деформиращ индивида.
На стихията това е акт:
"Стойте! Като СПИН аз ида!"

1. Мъжът и жената като субекти
на своята сексуалност

Щом живота сам създаваш,
значи си нормален.
И тогаз с любов засяваш
този свят брутален.

Можеш ли да се любуваш
на семейната взаимност
и за нея да воюваш,
бранейки любовната интимност?

Моногамното семейство е закон
на любовните контакти.
То на свободата е патрон -
туй го сочат всички факти.

1.1. Свобода на избора за постигане
на нормална сексуалност

Изборът при брака е велик -
в живота най-голяма отговорност.
Той формира твоя лик,
вече чрез постигната сговорност.

Тази връзка е закон
на взаимното развитие.
С нея ти си вихрогон
или спънат в прикритие.

1.2. Половият нагон при човека

Сексуалността е възел на сетивност,
схващана в науката за дейност.
Отклоненията събуждат в нас противност,
нарушаваща уюта на семейност.

Сексуалността, когато е нормална,
прави любовта възможна:
връзката е актуална,
и не е тя никак сложна.

Сред глобалните проблеми
е и този за сексуалността.
Затова тревогите са преголеми,
че замира на живота радостта.

Полигамията е на живота бич.
С нея правят демокрация,
но на мен не ми харесва - хич,
че е път към деградация.

2. Мъжът и жената като субекти на щастието

Щом сте съвместими сексуално

Щом сте съвместими сексуално,
щастието ви е нормално.
Производството ви социално
ви предпазва от разпадане фатално.

Таз хармания се постига трудно,
но без нея няма щястие -
съществуването прави чудно,
накърнена, води към нещастие.

В любовта човекът е субект
и на свойта сексуалност.
В деградацията е той обект
на развихрена фаталност.

3. За хармонията между съпрузите

Доминира чувство хармонично

Трябва да посоча тук изрично,
че във връзката ни родна
доминира чувство хармонично
като даденост природна.

По-нататък, в роля на съпрузи,
в нашата взаимност,
никнат хиляди недъзи,
овладявани в интимност.

А семейната формация
чрез любов е актуална.
Впримчена в деформация,
сочи и тенденция фатална.

Всичко негативно преживяно
сочи съществуване случайно.
Щом от двамата е то видяно,
ще отмре като нетрайно.

4. За митовете в живота

-Един от митовете стари
с наивен глас говори,
че щастието за хората ще стори
еднакви техните простори.

-Нещастието наистина е уникално,
но в съдба за хората - еднаква,
за разлика от щастие, не банално,
което може да проплаква.

-Как просто е да бъдеш млад,
дори когато си в години златни!
И уникално е да носиш ад,
пламтящ от спомените блатни!

-И ти поддържаш този мит,
а аз изказвам мнението обратно,
с което той от мене е разбит,
посочвайки отново правилото златно:

С усилие щастието си правиш -
без бурени в неговата нива,
защото щом усилието забравиш,
нещастието в земята го зарива

(Следва)