автор: pisana

Зная слънце, където и да отида изгряваш винаги и за мен.
С първите си лъчи повдигаш клепачите и ме водиш през безразличните човешки сърца.
Вечер ми даряваш часовете на тъмнината преди да заспя със силата и вярата, че и сама ще преоткря хиляди други светлини. Различни, но все така нужни и за мен.
Зная море, че няма да съм сляпа, когато утре погледна през прозореца и не видя вълните ти. Вятъра винаги ме опива с дъхът ти, а времето не може да изтрие соления аромат на тялото ми. Блясъка в очите от кадифените ти води в тъмнината.
Зная мой град, че ще се върна...някога по стъпките на малкото момиче израснало в жената напуснала себе си за друга, неопределена задъхана от отговорността за утре, за може би и все пак. Ще ме познаеш въпреки промените в мен, в теб, а и защото винаги ще сме заедно...макар и за миг.
Зная приятели, че нищо не зная, но вие знаете къде съм и че е късно да се променям, а е време да продължа напред с още по отворено сърце за вас и нашите бъдещи срещи.
Време е време да потъна в безвремие защото още дишам имам всичко...и куп непостигнати детски мечти.