автор: fightingone

Докато се извалят очите ми

ги държа плътно затворени,
за да не видят образа ти.

Увивам ръцете си около теб
като лиана.

Срастнах се с теб,
защо ме отблъскваш?

Подарих ти цветето
на моето тяло.

Всичките си пеперуди
изгоних в твоята градина.

Непрекъснато стъпвах върху гранати
гледах през кръвта ти

как светът навсякъде гореше
от любов.

Сега обаче с чело избивам стените на храма си,
за да го превърна в тъмница.

О, ти фалшив въжеиграчо,
опънал си отвързано въже.

Колко ми е студено от всички поздрави,
сърцето ми лежи само,

моят червен автомобил
трака ужасно.

Отплавах завинаги
и никога няма да акустирам.