Докато се извалят очите ми
ги държа плътно затворени,
за да не видят образа ти.
Увивам ръцете си около теб
като лиана.
Срастнах се с теб,
защо ме отблъскваш?
Подарих ти цветето
на моето тяло.
Всичките си пеперуди
изгоних в твоята градина.
Непрекъснато стъпвах върху гранати
гледах през кръвта ти
как светът навсякъде гореше
от любов.
Сега обаче с чело избивам стените на храма си,
за да го превърна в тъмница.
О, ти фалшив въжеиграчо,
опънал си отвързано въже.
Колко ми е студено от всички поздрави,
сърцето ми лежи само,
моят червен автомобил
трака ужасно.
Отплавах завинаги
и никога няма да акустирам.