Всички знаят, че необходимостта се проявява чрез случайността, но защо случайността ни прегради пътя към необходимостта и превърна съществуването ни в случайно?
Ами ако случайното е точно онова, което ни е необходимо? Онова, което таим дълбоко в себе си. Онова, което не е това, което си мислим- например нова кола или джиесем.
"А когато се молите, не говорете излишни думи...
защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате"- Матей, 6- 7,8