автор: Inana

Бялото на очите ми
още не е потъмняло
но има време...
сълзи неизплакани
чакат
потропват с крачета
нервно
да дойде реда
да залеят
лошото
и лошите
защото камъните явно са свършили
и няма къде да се спи
а тъга
и тъга
и много тъги
пъплят
и вече знам
защо ме харесват
дете
и жена
и майка
на фона
на Голямото чукане
Съжалявам,
не играя