автор: go4o

След като в последното пого си изгубих ножа за 40 лева спрях да ходя на хардкор концерти. Реших да стана праведен - да не пия и да се кача в планината да медитирам. Трудна работа. За планината как да е, ще се кача, ама си взех и пиене.

В градския транспорт изпих бирите, а малко след селото, откъдето започваше изкачването - ракията, та трябваше да се връщам за още. Усмъртих се яко, тръгнах посред нощ по някаква тясна пътека, препънах се в камък, паднах и така си останах.
Събудих се призори тракащ със зъби от студ. Намирах се на малка поляна в близост до някакъв връх. Как се бях озовал тук, представа си нямах.
На върха имаше постройка, от чийто комин се виеше дим. Тръгнах натам.
Стигнах почти на бегом, защото умирах от студ. На вратата пишеше "Хижа", но не видях име в бързината, а побързах да се намъкна вътре. Не беше заключено. Озовах се в столовата. Там нямаше никого. Седнах запъхтян, но щастлив, че съм на топло. Толкова ми беше хубаво, че се унесох и заспах.
Събудих се от някакъв шум. Над мен се беше надвесила една плешива глава и ми се хилеше.
- Какво става, пич? Поизмръзнахме, а?
Протегнах се, прозях се и поисках чай.
- Няма вода.
- Как така няма вода - ядосах се - Нали това е хижа?!
- Спряха я, защото не сме я плащали 5 години.
- Я не се ебавай.
- Извинявай, ама тук е скучно.
- Няма проблем.
- Сега ще ти донеса.
Изпих го, а плешивецът поиска 20 стотинки за чая и 10 лева за нощувка.
- Каква нощувка?! Аз дойдох сутринта и спах на стола!
- Няма значение, важното е, че си спал тук. Плащай веднага.
- Ебаваш се, нали?
- Не - той насочи към мен пистолет.
Втасахме я. Нямах пукнат лев. Всичко бях изпил. Казах му го.
- Лъжеш! Изпразни джобовете! Брей, колко ножове си насъбрал! Ама
са долнокачествени имитации.
- Скоро загубих един за 40 лева.
- Ти си голям балък.
- Ами то в погото...
- Какво ще те правим сега?
Свих рамене.
- Ще си ходим?
Но не бях познал. Плешивкото реши да ме използва за момче за всичко,
за да си отработя нощувката. През останалата част от деня - перях, сгъвах чаршафи, цепех дърва, готвех обяд, простирах, докато плешивото джудже се излежаваше и командваше. Привечер, капнал от умора спрях да чистя и отсякох:
- Вече трябва да съм си отработил проклетата нощувка.
- Така е - каза спокойно хижарят - можеш да си тръгваш.
- Накъде е селото?
- Тръгни на север. И внимавай в тъмното да не се объркаш. Довиждане.
Той се обърна и влезе в малката кухня. Поседях за миг, преди да ида да го питам накъде е север.
- Ама ти не си ли тръгнал още?
- А как ще се оправя в тъмното?
- Няма как. Пътят се вие между опасни пропасти и е много каменист. По-добре тръгни утре.
- Значи ще трябва да остана тук.
- Да, но имай предвид, че цените се повишиха.
- Какво?!
- Поради прилива на клиенти се налага да оскъпим нощувката.
- Какви клиенти - опулих се срещу него - тук съм само аз!
- Именно - потвърди отвратителното човече.
- А аз нямам пари.
- Значи и утре ще работиш.
- А ако и утре свърша работа вечерта как ще си тръгна?
Той сви рамене.
- Ти си решаваш. В момента не ми дължиш нищо. Можеш и сега да си
вървиш.
Побеснях. Този какво мислеше - че ще му работя цял живот ли?! Идеше
ми да убия гадното плешиво джудже. Накрая обаче реших да си ходя в тъмното. Вече бях на вратата с готовност да изпсувам юнашки хижаря за довиждане, когато тя се отвори. Пред мен застана най-прекрасното същество от женски пол, което бях виждал. Хвърли ми бърз поглед и нахлу в помещението.
- Я, баща ми имал клиент. Откъде го намери тоя?
- Той работеше за мен. Сега напуска.
- Естествено. Кой малоумник ще се задържи при теб?
- Ама... - започнах.
- Да прави каквото иска. Прав му път.
- Ха, сега кой ще ти върши мръсната работа? Да не мислиш, че аз?
- Ти никога не си вършила нищо полезно! Само се мотаеш!
- Кой ме е възпитал така, а?
- Не аз! Майка ти!
- Я не говори за майка ми! И какво занимаваш човека с нашите
истории.
- Ама ти още ли си тука - обърна се плешивецът към мене.
- Ами...
- И какво стърчиш на вратата - викна ми момичето - Нали напускаш?
- Всъщност размислих и реших да остана.
- Сериозно?! - погледнаха ме невярващи двамата.
И наистина останах да работя за хижаря. Заради това момиче си
заслужавяше.
Същата вечер тръгнах да я търся в притихналата хижа с намерението
да се напъхам в леглото й. Никъде не я открих, а хижарят спеше като заклан и хъркаше яко.
На другия ден, докато чистех стаите я видях да спи в едно от леглата. "Ще ми паднеш, ти"- помислих си, докато я съзерцавах.
- Какво се мотаеш? - викна ми появилият се плешивец.
- Почивам си. "Чудя се как да изчукам дъщеря ти".
- По цял ден само това правиш! Като нея си!
- Поне не спя. "Защо не взема да те убия, тъпо джудже, докато спиш?
И дъщеря ти ще се зарадва".
- Мързели с мързели - промърмори оня и си излезе.
- Майната ти. "Майната ти".
- Моля?
- Същото.
Когато приключвах деня момичето дойде при мен и веднага се зазяпа по
ножовете, които бях оставил на масата.
- Я, каква колекция си имаш! Наточени ли са добре?
В следващия миг взе един от ножовете и почна да го размахва пред
лицето ми. После така неочаквано го заби в пода, че подскочих.
- Става. Но може и по-добре.
- Ела като си легне баща ти да ти покажа един наистина голям нож.
- Тази вечер не мога. Но ако искаш ти можеш да дойдеш с мен.
- Къде?
В отговор тя само се усмихна, след което излезе от стаята. "Странни
хора" - помислих си.
Когато бащата заспа, ние тръгнахме навън. Завихме покрай хижата и
навлязохме в гора, където не виждах нищо, още повече пътека. Тя ме хвана за ръката и уверено ме поведе в тъмнината. По едно време излязохме на голяма поляна, осветена от лунната светлина. Там танцуваха две жени. Голи. Бяха хубави също като дъщерята на хижаря.
- Те са мои приятелки - увери ме тя.
- Ами... да се включим и ние - предложих аз.
Тя се засмя.
- Още не. Не си готов. Но ще оправим и това.
При тези думи тя ме повали в тревата и започна да се съблича. Аз също.
Нямаше нужда от танци.
На другия ден работех освежен и с ентусиазъм.
- Какво ти е? - попита ме загрижено джуджето - Да не си болен?
Замълчах си и продължих да мета. Докато си почивах на обяд случайно
хвърлих поглед към ножовете си и установих, че един от тях липсва. "Тоя глупак ме краде, въпреки че му работя безплатно".
- Къде ми е ножът? - попитах го направо.
- Какъв нож?
- Един такъв с дръжка и острие.
- Откъде да знам. Не можеш ли сам да си пазиш нещата?!
Препирахме се известно време, после се върнах да работя. Чаках с
нетърпение вечерта...
И тя дойде. Съвсем забравих за ножа, докато вървяхме към поляната. Този път дъщерята се съблече и отиде да танцува с другите. Тръгнах след нея, но едно от другите момичета ми препречи пътя.
- Още не си готов.
След което ме повали в тревата. Вече беше гола. Побързах да стана като
нея.
"Хубав е животът тук" - мислех си сутринта. Нямах търпение да изпробвам и третото момиче. Първите две си ги биваше. А какво ли ме очакваше, когато "станех готов"? Може би трябваше да легна и с трите...
Вече не ми пукаше, затова не обърнах голямо внимание на факта, че още два от ножовете ми са изчезнали. Все пак предстоеше вечер.
Този път се съблякох още преди да стигнем до поляната. Третото момиче вече бе тръгнало към мене и тъкмо отваряше уста да каже "Не си..."
- Знам, знам - отвърнах и я повалих на ливадата, където я забучих
като пеперуда на игла. Беше хубаво, хубаво.
На другия ден плешивкото дойде при мен.
- Ти къде ходиш посред нощ?
- Не е твоя работа.
- Внимавай да не ти се случи нещо в тъмното.
- Какво, заплашваш ли ме?
- Не, просто те предупреждавам.
- Нещо много си се загрижил.
- Естествено! Нали си мои служител!
"А и наоколо няма друг баламурник, който да ми работи безплатно" - се
четеше на лицето му.
"Аз пък се чукам с дъщеря ти и красивите й приятелки всяка вечер, малоумнико".
Той се сепна, сякаш прочел мислите ми, после се отдалечи.
Същия ден се случи събитие. В хижата дойде човек. Или по-точно жена.
Беше цялата в листа и трънаци и имаше безумен поглед, но иначе беше хубава.
- Добър ден - поздрави я хижарят и ме стрелна с поглед. Аз също
поздравих.
- Два дена обикалям - съобщи ни задъхано непознатата - Мъжът ми се
изгуби в понеделник. Не знам какво да правя.
- Къде е отивал мъжа ви - попита джуджето - А вие откъде идвате?
- Бяхме долу в селото. Останахме за една нощ, после мъжът ми искаше
да ходим да берем гъби, а на мен не ми се ставаше и той тръгна сам. Оттогава го няма. Преди два дена тръгнах да го търся, но се залутах, спах в някакъв заслон и ето ме тук.
Тя спря за миг да си поеме дъх.
- Къде има телефон да звънна на Спасителната служба?
- Ами... - започна плешивецът.
- Няма телефон - довърших мисълта му - Не сме го плащали от 5
години.
- Ама как така?! Нали това е хижа!
- И аз така си мислех...
- Успокойте се, госпожо - каза хижарят - Ще намерим мъжа ви. Ще
тръгнем утре, защото скоро се стъмва. Засега останете тук. Нашето заведение предлага висококачествено удобство и комфорт. Нощувката е само 15 лева...
- Добре. И без това съм уморена. Може ли един чай?
- Направи чай на жената - обърна се той към мене.
След малко й го донесох.
- Тук предлагаме и нощни разходки на лунна светлина.
- Колко ви дължа за чая? - не ми обърна внимание тя.
- 30 стотинки.
- По дяволите, забравила съм си портмонето в селото...
- В такъв случай може би ще се наложи да останете по-дълго тук. Ще
се радвам да работя с вас - смигнах й съучастнически.
- Моля?
- А, нищо.
Не след дълго новодошлата отиде да си легне, като се размина с току-що
събудилата се дъщеря на хижаря.
- Тази път откъде се появи - попита ме последната.
- Търси си мъжа - отвърнах.
- А, ясно. Може да я поканим да са присъедини към нас.
- Вече го направих.
- Ах, ти мръснико. Не ти стигаме три, а?
И леко ме изрита в топките.
- Ох.
- Хайде, не се мотай.
- Между другото, знаеш ли къде са ми ножовете - попитах я, докато
вървяхме през тъмната гора - не ми е останал нито един.
А тя само се засмя... Странна работа.
Ето ни на поляната. Пълнолуние е и кожата на момичетата леко лъщи.
Съблякохме се и застанахме срещу другите две.
- Щастливи сме да те приемем сред нас - обърна се към мене тази, с
която спах втория път, или за по-кратко - номер две.
- Сега заедно ще изпълним свещения танц, след който ти наистина ще
станеш един от нас - каза номер три.
В това време дъщерята за миг изчезна от погледа ми. След миг се чу
музика - някаква безумна джаз импровизация.
- Как се танцува на това - попитах, но номер две извика:
- Пак си сбъркала плочата!
- Съжалявам - чу се гласът на номер едно и музиката спря. След малко
започна бавно парче, изпълнено на кавал и тарамбуки.
Жените започнаха да танцуват около мен и аз се опитвах да имитирам
движенията им. Общо взето беше въртене в кръг и размахване на ръце, после въртене около себе си и размахване на ръце, след това размахване на ръце и крака. Аз се справях доста неумело (дайте ми на мене едно пого, хехе), но тричките бяха много грациозни.
Изведнъж музиката спря. Трите момичета седяха около мен, напрегнати, задъхани, вперили очаквателни погледи. Започна барабанно тремоло, което се извиси до кресчендо, след което последва удар с чинел.
- Ураааааа! - извикаха трите момичета и започнаха да се въртят около
мен и да крещят - Ти вече си един от нас! Ти вече си един от нас!
Чувствах се като на нова година. Изведнъж започна да свири някакъв
военен марш.
- Мамка му, все забравям да го изключа навреме - каза номер едно и
отиде да свърши тази работа. Като се върна трите ме загледаха в очакване. Аз също.
- Сега какво ще правим? - попитах невинно - Предлагам...
То си личеше какво ще предложа. Направо стърчеше.
- Време е за същинската част от церемонията - каза номер едно - Това
тук беше само формалният ритуал.
- А? Нали вече съм един от вас?
- Сега трябва да докажеш, че си достоен.
Номер две и три се скриха за момент. Имах лошо предчувствие. След малко се върнаха, влачейки някакъв овързан и в полубезсъзнание мъж. Имаше три прободни рани, нанесени хаотично, от които се стичаше кръв.
- Какво сте направили! - викнах - Затова ли ми взехте ножовете?!
- Всяка от нас нанесе по един удар - каза номер две - Ти ще трябва да
го довършиш - и ми подаде един от собствените ми ножове. Стоях вцепенен, невярващ на очите и ушите си.
- Искате да го убия?!
- Да! - казаха те щастливо в един глас - Бързо схващаш.
- Докажи, че си достоен - добави номер едно.
- Но защо по този начин?
- Какво по-трудно изпитание от това да убиеш човек? Направиш ли го,
ти ще си едно стъпало над другите - обясни номер три.
- Повярвай, само първият път е трудно - изтърси номер две - После
спира да ти пука.
- Ама вие и друг път ли сте го правили?!
- Не трябваше да му казваш - укори я номер едно - Развали хубавия
психологически момент.
- Ами ако не го направя?
Мълчание.
- Значи не си достоен - процеди студено номер две. В този момент
забелязах, че всяка от тях стиска по един нож, безуспешно опитвайки да го скрие зад гърба си. Направиха крачка към мен.
- Добре, де, ще го направя - сякаш имах избор. Замахнах и прободох
човека в гърдите.
- Ура! - номер едно се хвърли в обятията ми - Знаех си, че няма да ме предадеш! Хайде да се чукаме!
- Ами аз нещо... Айде да го оставим за утре.
- Спокойно - потупа ме по рамото номер две - Следващият път няма да
ти пука.
Потръпнах.
На другия ден се успах. Хижарят ме събуди, побеснял.
- Веднага ставай да работиш! Аз за какво съм те приютил тука, да ми
се излежаваш по цял ден ли?
- Ей, шефе - погледнах го сериозно.
- Какво?
- Знаеш ли какво прави дъщеря ти?
- Ами спи, какво ще прави.
- Имам предвид вечерта.
- Де да я знам. Сигурно пак спи.
- Лъжеш се.
- Е, и какво? Тя вече е голямо момиче, може да се грижи за себе си. Да
прави каквото иска. На нейната възраст е нормално да излиза с момчета и да се прибира късно.
- Ама тук е планина, да му се не види!
- Няма страшно. Тя е отрасла тук, няма да се изгуби.
- Кога ще тръгваме да търсим мъжа ми - обърна се към нас току-що
станалата гостенка.
- Ами колкото по-рано, по-добре. Хайде да тръгваме. Ти оставаш тук
да си свършиш работата.
Това естествено се отнасяше за мен.
След два часа се върнаха, влачейки мъжа, когото снощи бях наръгал.
Изпуснах метлата.
- Хайде помогни ни, какво се мотаеш - сгълча ме джуджето. Пренесохме човека на едно от леглата. Още дишаше. Доколкото можахме му промихме и превързахме раните. По едно време той дойде в съзнание, погледна ме и се оцъкли. След това отново припадна.
- Кой може да е сторил това ужасно нещо? - плачеше жена му - Кой?
Кой?!
Можех да й отговоря.
В този миг в стаята нахлу дъщерята.
- Какво става тук? Кой е този?
- Мъжът ми - отговори жената.
- А-ха. Изглежда ми познат. Жив ли е? - попита, като ме гледаше
кръвнишки.
- Да - отговори баща й - Не гледай, това не е за малки деца, ще
получиш психическо разстройство.
- Щом казваш.
- И повече няма да излизаш нощно време. Виж какви неща се случват.
- Кой ти каза, че излизам през нощта? - попита го тя, но гледайки мен,
още по-кръвнишки.
- Няма значение кой какво е казал. Няма да излизаш и точка.
- Спри ме ако можеш! - тя изхвърча от стаята.
- Хайде, настигни я - обърна се към мен баща й - мен ме болят
краката.
- И какво да я правя?
- Оф, не мога да мисля за всичко. Просто не й давай да излиза!
Хукнах след момичето. Тя бе излязла от хижата. Аз изтичах навън,
когато тя изскочи иззад вратата и ме събори на земята. Опря в гърлото ми нож.
- Значи е жив, така ли?
- Ами аз мислех, че не е.
- Какъв мъж си ти? Едно нещо не можеш да свършиш като хората.
Недостоен си!
- Чакай сега, какво мислиш да правиш. Нали съм един от вас?
- Вече не.
Тя натисна ножа. Затворих очи и се подмокрих.
- Добре, ще ти дам още един шанс.
Отворих очи. Ножът вече не беше опрян в гърлото ми. Тя го
размахваше току пред лицето ми.След това ми го подаде.
- Убий и тримата. След това се върни на поляната. Това ще измие
петното на срама от челото ти.
- Ама...
- Абе, ти да не си се напикал?! Какви мъже останаха на този свят,
майко мила! Хайде ставай, не се помотвай. Ако до половин час не дойдеш с главите им, ние ще дойдем. И не се опитвай да избягаш!
При тези думи тя се скри зад дърветата. Лоша работа, а и вече се стъмни... Наистина нямаше как да избягам. В едната посока имаше пропаст, а в другата гора, където знаех само как да стигна до поляната.
Влязох обратно.
- Какво става? Къде е дъщеря ми?
- Избяга.
- Как така избяга?! Ходи да я намериш!
- Слушай ме сега добре, плешиво джудже такова!
Мълчание.
- Лудата ти дъщеря иска ей с този нож да ви избия всичките тука.
Иначе тя ще дойде след половин час с приятелките си и ще го направи.
- Ти луд ли си, бе? Какво приказваш? Че тя е още девствена, а ти какви неща говориш!
- Ха-ха, мечтай си!
Тогава той побесня:
- Какво искаш да кажеш?! Че не е ли?! Да не би да си спал с нея, а? С
малкото ми момиченце! Негодник! Покварил си я, а сега я обвиняваш!
След това ми се нахвърли с юмруци и ритници.
- Мръсник! - присъедини се и жената - На мен ми предлагаше нощни
разходки!
От нея изядох само шамар.
В това време от леглото се разнесе стенание. Мъжът се бе разбудил.
Обърнахме се натам.
- О, скъпи - жената приседна до него и го погали по главата - Не се
безпокой. Утре ще те заведем в болница.
- Я, млъквай! - сряза я той.
- Бълнува - оправда го тя.
- Иска ти се - присмях й се.
- Иска й се - повтори мъжът - А ти какво се обаждаш, малък дришльо
такъв. Ще ме ръга с нож той. Само да стана...
- Какво?! - казаха в един глас джуджето и жената.
- Наръга ме, пишлемето. Ей с този нож, който държи в момента.
- Убиец! - закрещя хижарят - Какво си сторил с дъщеря ми?!
А жената направо ми се нахвърли и ми издра лицето с добре поддържания си маникюр.
- Ти какво мислиш, че дъщеря ти е много чиста ли - продължи
безмилостно лежащият - Тя може и да не ръга като хората, ама как се чука...
- А така, кажи му! - присъединих се и аз - Ти си я чукал?!
- Естествено! Защо мислиш се махнах от тази кранта тука и я зарязах в
селото. Славата на дъщеря ти се носи из селото, хижарю. Смятат я за самодива, която спи с всеки, който я намери, въпреки че нямаше живи свидетели. Много хора тръгвали да я търсят и после не се връщали. Ето че разбрах защо.
И мъжът избухна в смях, напомнящ на хриптене на удавник. Хижарят и съпругата бяха съкрушени.
Първа се опомни жената.
- Искам развод!
- Няма проблем.
- Не искам да прекъсвам семейната драма - обадих се - но след малко
тези тричките ще довтасат с по един нож всяка.
- Вярно е, три са - потвърди мъжът - Коя най ти хареса?
- Тази русата.
- Да тя е най-красива, но онази с малките цици се чука най-добре...
- Млъкнете! - извика жената - Скъпи, как можа да го направиш?!
- Какво се оплакваш? Нали поиска развод и аз се съгласих. Точка!
- Бяхме толкова щастливи...
- Ти беше. Но не и аз. Да бъда женен за теб беше едно ужасно бреме.
Сега ми олекна.
В този момент се появи хижарят (въобще не видяхме да е излизал) с пистолет в ръка.
- Искам и тримата незабавно да напуснете хижата! Всички сте луди и
ми донесохте само беди. Не ви искам вече.
- Защо бе, татенце - обади се раненият - Сърдиш се, че оправихме
дъщеря ти ли? Тя си е виновна...
В този миг съпругата му нададе вик, грабна ножа от ръката ми и се нахвърли върху мъжа си със злоба и настървение, каквито не мислех, че би могло да има в реалността. Тя го ръгаше и ръгаше, и ръгаше... Превърна го в кървава каша, като цялата се омаза в кръв и вече не можеше да се спре. Пищеше и ръгаше. Издърпах я от него, избих й ножа и я хванах за ръцете. Тя се мяташе като риба на сухо.
- Какво става тук? - Дъщерята беше влязла неусетно. Погледна цялата
в кръв жена и ми каза:
- Пак някой ти свърши мъжката работа, а? - после се обърна към баща си.
- Защо си с пистолет, татко? Какво са направили тези хора?
- Говорят лоши неща за тебе. Но аз не им вярвам. Нито на една
думичка!
- Какви неща, тате? - правеше се на учудена - Че съм лоша ли?
- Да!
- Кой ти ги е говорил? Онзи там в леглото ли? Срещнах го преди три
дни, опитва се да ме сваля. Едвам му се измъкнах. А пък тоя тук? И той се прави на голямата работа, а е само един смотаняк, че и за чистач не става.
- Права си, дъще. Нито за миг не съм се съмнявал в теб.
- Лъжкиня! - изкрещя обезумялата, отскубна се от мен и се хвърли към
момичето.
- Тате! - изпищя тя - Помощ!
Беше ужасно лоша актриса, но баща си успя да заблуди. Той се обърна с пистолета и стреля. Жената се строполи като чувал с картофи.
- Благодаря ти, тате! - тя се хвърли на врата му - Гордея се с теб!
Видях ножа в дясната й ръка...
В този момент вратата на хижата се отвори и влетяха група запъхтяни младежи.
- Добър вечер - поздрави единият - Ние се позагубихме и случайно ви
открихме. Имате ли свободни места?
Младежите влязоха малко по-навътре и видяха следната сцена: джудже с пистолет прегръща момиче с нож; жена, цялата в кръв лежи пред тях; аз целият в кръв се пуля насреща им; зад мене се намира легло, в което има неопределена кървава маса, някога била човек.
В това време влязоха момичета номер две и три.
- Предлагаме и компаньонки! - съобщих на шокираните младежи, след
което клането започна. Номер две и три се развихриха с ножовете, бивша моя собственост, а дъщерята заби този, който държеше в гърба на баща си.
- То...толкова клиенти! - промълви той и се строполи - доживях да
видя толкова хора! Но защо го правиш, дъще? Аз те обичам...
- Кажи го на мама! - изкрещя му тя в лицето - На нея го кажи!
След което го довърши с един удар. Аз се спуснах да помагам на две и три. Тъкмо си отдъхнахме и дойдоха още хора от групата, закъснели. Момичетата се умориха и оставиха основната работа за мен. Кълцах, ръгах, кълцах, ръгах, кълцах и ръгах, докато всичко почервеня. Когато приключих момичетата ме гледаха с уважение. Аз обаче припаднах. Дори тогава чувах писъците и всичко беше червено, червено, червено...
И така. Да обобщим. Аз постигнах целта си. Качих се на планината, за да стана праведен. И успях. Вече не пия, не ходя на хардкор концерти да се блъскам в пого, даже месо не ям, поради неговата липса тук, горе. Свикнах да се храня с треви и растения и се чувствам чудесно. Имам си три постоянни жени. Живея в хармония с природата и със себе си. Толкова е прекрасно. Трябва да го пробвате.
С момичетата изгорихме хижата с труповете. На нейно място ще построим заслон. По-добре за вас, защото ще е безплатно. По-добре за нас, че ще идвате повече.
Нищо, че мястото е малко убито. Винаги се намира кой да мине. А и ние не седим само в района на хижата. Обикаляме планината, минавайки през най-непроходимите и опасни места, така си прекарваме деня, или пък спим. Вечерта излизаме да търсим други като нас и ако намерим ги подлагаме на изпитания. По едно време станахме трима мъже и три жени, страхотна бройка, после другите двама нещо се отказаха и трябваше да ги отстраним. И пак съм сам с трите. Облагодетелстван съм по време на изпитанията - като хванем жена тя трябва да легне и трите нощи с мене...
Ножовете се поизтъпиха, трябва да си вземем нови. Как можах да загубя оня в погото... Но все пак тогава бях неосъзнат.
Е, това е. Ако съм ви заинтригувал, заповядайте при нас. Природен живот, секс, танци, пречистване, предизвикателства... Само донесете някаква музика, защото ми писна да слушам експериментален джаз, народна музика на кавал и маршове.