автор: vavilon

Принцесата от сънищата ме настигна.
Обърнах гръб, а исках да говоря…..
Трудно говоря.Предпочитам да мълча.Не защото мълчанието е злато.Често се срамувам.Ако видя хубаво момиче,седнало на масата в заведение, жадувам да докосна черните и коси, да целуна нежната и ръка, да докосна Сърцето…Така я срещнах!…Случайно!Видях тъмните очи, снежнобялата блуза, полата…Устните ми обаче не издадоха звук.Тишината измъчваше Тялото, лъжеше Душата, че така е по-добре.Може би, но самотата е капризно удоволствие от страха безпереспективен.Уволних се от казармата скоро, често отивам в онова заведение и чакам.Чакам? Да я видя отново!…Но не биде!…Не, не е пропуснат шанс!Просто трудно говоря!…Това е!…