за другия,
за себе си,
за нещо ново,
но едва ли за всичко...
за най-важните неща очите са излишни:)
сетих се смътно за един стих/ не помня чий/, който завършваше /след изброяване на различни неща, на които не може да се порадва с очите си лир. героиня, която очевидно е ослепяла/ ето така:
"Странно.
Преди да ослепея
беше същото."
Минути за размисъл...Благодаря за този текст, Опиум!