… Призракът на отминалата любов се бореше с наранената Душа.Тъгата като лястовиче пронизваше спомените по Теб…
Написах писмо,адресирано до Надеждата, в което молех за един едничък шанс - да те видя отново.Унижавах се чрез всяка истина, която щеше да прочетеш. Ето, накажи ме отново, Аз урокът не ще приема.Защото не желая. Нямам достатъчно воля да кажа :"Край!"Обичам те, кажи как да спра!Как да залича образът ти мил и нежен от Сърцето си?!…А онзи див копнеж по летните нощи, по сластните нощи?!…За пясъка, залезът, морето,плановете за бъдещето…Писмото е в ръцете слаби.Чудя се да го пратя ли по пощата…Какво ще кажеш, читателю?…Емоциите се блъскват с част от разума, стават самотни гларуси от вяра.Телефонът не звъни. Как мечтая за един невинен звън, отърсващ тъгата и призрака на миналото!…Моля те, любов, обади се!Смили се над красивите, изсъхнали червени рози!…
…Призракът на отминалата обич се спотаи зад ъгъла на стаята.Мълчеше.Денят беше към своя край, нощта идваше като усойна пепелянка, отмъкваща жаждата ми за споделеност…Е, ще взема книгата в ръце, ще почета,а после - ще поспя.Утрешният ден може би ще отвори със слънчев лъч прозореца и ще ми се усмихне с твоя образ в очите.Лек полъх ме събуди.С мъка се повдигнах.И видях…, след което прибавих: "Писмото е върху масата, обещай, че няма да го четеш! - прошепнах на госта си.
"Но ти искаше обратното!"- възкликна Той.
"Исках, глупаво непрозираща, че ще сигурно някои ден се върне пак при мен.Ала Ангел небесен се яви и безшумно ми каза да не го допускам."-допълних тържествуващо.
"Кое?!- неразбиращо попита Душата на Чавдар - Кое да не допускаш?!"
"Болката!"- сънено отвърнах.
"Ти си се побъркала!"-категоризира се Духът на мъжа.
"Да! Нека да съм луда, ако това означават моите думи.По-добре за теб-побъркала се, отколкото -унижена!Цената е прекалено висока,вече реших и се гордея със своя избор!"-допълни Петя.
"Вярваш в ангели, явно затова казват, че любовта е сляпа…"
"Знаеш ли, какво прочетох в книгата снощи? Пишеше,че Бог може да прости всичко, но не и отчаянието…Тогава се появи ангелът, гледайки ме напътствено и с трепет, да взема правилното решение за Живота…."
"Хм, каква промяна само, твоята енергия е толкова силна…ще тръгвам, стана ми задушно…Дано си щастлива!…"
Петя му махна леко с ръка за сбогом.И при първи петли, заспа като бебе - кротка и мила в своя избор.Тя знаеше, че ангелът я пази.
04.10.2005г