автор: fightingone

През зимата любимата ми
е със животните в гората. Това,
че трябва да си тръгна преди утрото,
женската лисица го знае и се смее.
Как потреперват облаците! Моята
снежна яка се покрива
със слой чуплив лед.

През зимата любимата ми
е дърво заедно с дърветата и кани
забравени от щастието гарвани
в красивата си корона. Тя знае,
че на зазоряване вятърът
ще вдигне вечерната й рокля,
вдървена от скреж и ще ме прогони.

През зимата любимата ми
е безмълвна заедно с рибите.
Чува водите, които подмолно
насочват своите салове,
аз седя на брега и я гледам
как се гмурка и се обръща,
докато ме прогонят калканите.

И отново уцелен от ловния крясък
на птицата, която разтваря крилата си
над мен, падам
в открито поле: тя оскубва
кокошките и ми подхвърля бяла
ключица. Завързвам я около врата си
и си тръгвам през злочестата перушина.

Невярна е моята любима,
зная, че понякога се носи
на високи токчета към града
и се целува по баровете дълбоко в устата
със сламка в чашата
и намира думи за всеки.
Но аз не говоря този език.

Видях страната на мъглите,
видях страната на мъглите.